Господарката на езерото (том 2)

— Nihil ad rem18!

— Нима?

— Господа! — напомни им Фолтест.

— Каедвенската армия — изхриптя Хенселт, — влезе в Долна Мархия като освободителка! Посрещаха войниците ми с цветя! Моите войници…

— Твоите войници? — Гласът на крал Демавенд беше спокоен, но по лицето му личеше какво му струва това спокойствие. — Твоите бандити, които нахлуха в кралството ми с бандитски крясъци, убиваха, насилваха и грабеха. Господа! Събрали сме се тук и седим вече цяла седмица, обсъждайки бъдещата карта на света. О, богове, нима това ще бъде свят на престъпления и грабежи? Нима ще се запази бандитското status quo? Нима всичко заграбено ще остане в ръцете на разбойниците и грабителите?

Хенселт грабна картата от масата, скъса я и я хвърли към Демавенд. Кралят на Аедирн дори не помръдна.

— Моята армия — изхриптя Хенселт, а лицето му придоби цвета на отлежало вино, — отвоюва Мархия от нилфгардците. По това време твоето кралство вече не съществуваше, Демавенд. Ще ти кажа и още нещо — ако не беше моята армия, ти сега нямаше да имаш никакво кралство. Ще ми се да видя как ще успееш без моята помощ да прогониш Черните отвъд Яруга и Дол Ангра. Защото мога да заявя без особено преувеличение, че ти остана крал благодарение на моето милосърдие. Но тук и сега идва неговият край! Вече казах: няма да отстъпя и педя от земята ми! Няма да позволя да ми се намали кралството!

— Нито аз — моето! — изправи се Демавенд. — Няма да се разберем така!

— Господа — обади се примирително Кирус Хемелфарт, йерархът на Новиград. — Сигурно може да се стигне до някакъв компромис…

— Нилфгардската империя — намеси се отново Шилард Фиц-Естерлен, който обожаваше да се обажда ни в клин, ни в ръкав, — няма да приеме договор, в който ще бъде нанесена вреда на Страната на елфите в Дола на Блатхан. Ако е необходимо, отново ще ви прочета съдържанието на меморандума…

Хенселт, Фолтест и Дийкстра изсумтяха. Демавенд погледна императорския посланик спокойно и почти доброжелателно.

— Заради общото благо — заяви той, — и в името на мира, аз признавам автономията на Дола на Блатхан. Но не като кралство, а като княжество. При условие, че княгиня Енид ан Глеана ми даде васална клетва и изравни правата и привилегиите на хора и елфи. Готов съм на това, както вече казах, pro publico bono.

— Ето — рече Меве, — това са думи на истински крал.

— Salus publica lex suprema est19 — каза йерархът Хемелфарт, който от дълго време търсеше възможност да демонстрира познанията си в дипломатическия жаргон.

— Само искам да добавя — продължи Демавенд, поглеждайки към изпъчения Хенселт, — че отстъпката по отношение на Дола на Блатхан не е прецедент. Това е единственото нарушаване на целостта на моите земи, на което съм съгласен. Никакви други делби или завземания няма да приема. Каедвенската армия, която нахлу в пределите на моето кралство като агресор и окупатор, е длъжна в срок от една седмица да напусне незаконно завладените укрепления и замъци в Горен Аедирн. Това е условието за моето участие в преговорите. И тъй като verba volant20, моят секретар ще приложи към протокола официален демарш по въпроса.