Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Видяхте ли това? — Хоф удари с юмрук по масата. — Цялата наглост на този човек! Видяхте ли това, майор Уест?
— Да, милорд, видях всичко — сковано отвърна Уест. — Срамота.
За щастие Хоф не долови целия смисъл на думите му.
— Точно така, срамота, напълно сте прав, майор Уест! Не мога да си обясня защо всички обещаващи млади хора постъпват в армията? Искам да знам кой пуска тук тези просяци! — Той изгледа гневно секретаря, който преглътна мъчително и заби поглед в документите пред себе си. — Кой е наред?
— Ъъъ, Костър дан Колт — каза Мороу. — Магистър на Текстилната гилдия.
— Естествено, че знам какъв е! — сопна се Хоф и избърса поредната доза пот от челото си. — Ако не са проклетите селяндури, ще са проклетите търговци! — изрева той към войниците до вратата, като повиши глас дотолкова, че със сигурност да бъде чут от чакащите вън. — Кажете на проклетия мошеник да влиза!
Магистър Колт представляваше коренна противоположност на последния тъжител. Беше едър, закръглен мъж, с точно толкова благо изражение на лицето, колкото твърдост струеше от погледа му. Лилавите му представителни одежди бяха извезани с тонове златен ширит и изглеждаха така пищни и показни, че самият император на Гуркул не би се осмелил да ги облече. Придружаваха го двама старши представители от гилдията, чието облекло бе в нищожна степен по-малко внушително. Уест се замисли дали Гудман Хийт би могъл да купи една от тези мантии с парите, които изкарваше за десет години. Със сигурност не, дори и да не бе изхвърлен от земята си.
— Милорд-шамбелан — напевно поздрави Колт с дълбок поклон.
Хоф удостои присъствието на магистъра на Текстилната гилдия с възможно най-беглия жест, на който бе способно кое да е човешко същество, с повдигане на една вежда и едва доловимо потрепване на горната устна. Колт очакваше подхождащ за статута му поздрав, но такъв не последва. Тогава той шумно се покашля.
— Дошъл съм да моля за аудиенция при Негово кралско величество…
Хоф изсумтя презрително.
— Предназначението на тази служба е да преценява кой заслужава вниманието на Негово величество. Ако не сте дошъл за аудиенция при него, значи сте се натресли в грешната стая.
Стана ясно, че това изслушване щеше да има толкова успех, колкото и предишното. В това има някаква ужасяваща справедливост, замисли се Уест. Най-висшият и най-низшият бяха третирани по един и същи начин.
Магистър Колт присви леко очи, но продължи:
— Многоуважаемата Гилдия на търговците на платове, на която аз съм скромен представител… — Хоф сръбна нова глътка вино, което принуди Колт да направи пауза — … е подложена на най-злонамерени и зловредни нападки…
— Напълни това, ако обичаш — провикна се Хоф и размаха празния бокал към Мороу. Секретарят охотно скочи от стола си и сграбчи гарафата. Колт отново бе принуден да чака със стиснати зъби, докато виното с клокочене се изливаше в бокала.
— Продължавайте, де! — разфуча се Хоф и махна подканящо с ръка. — Да нямаме цял ден на разположение!
— Най-злонамерени и долни нападки…
Лорд-шамбеланът присви недоверчиво очи.
— Нападки, казвате? Нападенията са от компетенцията на Градската стража!
Лицето на магистър Колт се изкриви в гримаса. И той, и двамата му придружители бяха започнали да се потят.
— Не става въпрос за подобни нападения, милорд-шамбелан, говоря за подмолни, коварни атаки с цел опетняване на безупречната репутация на нашата Гилдия и в ущърб на търговските ни интереси в свободните градове на Стирия и из целия Съюз. Атаки от страна на лукави елементи от Инквизицията на Негово величество и…
— Чух достатъчно! — Шамбеланът го прекъсна с рязко вдигане на голямата си ръка. — Ако става дума за търговия, то тогава въпросът трябва да се отнесе до Комисията по търговия на Негово величество.
Хоф изрече тези думи бавно и отчетливо, като училищен директор, който се кара на най-непослушния си ученик.
— Ако има нарушение на закона, тогава с това трябва да се занимае отделът на върховния правозащитник Маровия. Ако ли пък става дума за вътрешните дела в Инквизицията, уредете си среща с архилектор Сълт. При всички положения обаче това не е нещо, с което да занимаваме вниманието на Негово кралско величество.
Магистърът на Текстилната гилдия отвори уста да възрази, но Хоф го прекъсна отново, с още по-силен глас:
— Нашият крал назначава комисия, избира върховен правозащитник и архилектор, за да не се налага да се занимава лично с всяка дреболия! Между другото, това е и причината той да издава разрешителни на определени търговски гилдии, а не защото иска да налива пари в джобовете… — устните на Хоф се изкривиха в злостна, подигравателна усмивка — … на търговската класа! Приятен ден.