Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Предавам се. — Логън вдигна ръце.
Престарелият пазач на портата не се трогна от шегата. Той изсумтя презрително, докато Логън минаваше покрай него, и с усилие затвори обратно вратата. Заключи бравата и се отдалечи с тромава походка, без да каже и дума повече. Логън го последва през тясна долина, с две редици странни къщи отстрани. Ронещите им се фасади бяха наполовина вкопани в скалите и се сливаха със стръмните склонове.
На прага на една от тях седеше навъсена жена и предеше на чекрък. Изгледа начумерено Логън, докато минаваше покрай нея с безжизнения чирак на рамо. Логън й отвърна с усмивка. Не беше красавица, нямаше две мнения по въпроса, но не бе виждал жена от много време. Тя се шмугна в къщата и затръшна вратата, зарязвайки чекръка навън. Логън въздъхна. Старата магия все още не го е напуснала. Съседната къща беше пекарна с тумбест, димящ комин. Стомахът на Логън закъркори при аромата на прясно изпечен хляб. Малко по-нататък две тъмнокоси деца играеха и се смееха, тичаха около едно обрасло в шубрак старо дърво. Напомниха му за неговите деца. По нищо не приличаха на тях, но го бяха налегнали мрачни мисли.
Трябваше да признае, че беше малко разочарован. Очакваше нещо по-представително и повече бради. Тези хорица никак не изглеждаха мъдри. Бяха като всички останали селяни. Това село не се различаваше много от неговото, отпреди идването на шанка. Зачуди се дали не е объркал мястото. Тогава излязоха от завой на пътя.
Три заострени кули бяха вградени в скалната стена пред тях. Основите им бяха събрани, но във височина кулите се разделяха. Бяха покрити с тъмен бръшлян и изглеждаха по-стари от моста и пътя, древни като самата планина. В подножието им, по страните на широк двор отпред, бяха скупчени множество различни постройки. Из двора се виждаха хора, заети с всекидневните си работи. Слаба жена биеше масло на една веранда. Нисък, набит ковач се бореше да подкове неспокойна кобила. Възрастен, плешив касапин, препасан с изцапана престилка, тъкмо беше приключил с разфасоването на някакво животно и миеше окървавените си до лакти ръце в едно корито.
На широките стъпала пред най-високата кула седеше величествен старец. Беше облечен целият в бяло и имаше дълга брада и гърбав нос. Изпод прилепналата му бяла шапка се разпиляваха дълги, бели коси. Най-накрая Логън бе впечатлен. Ето така трябва да изглежда Първият магус. Когато се отправи към него с провлачена походка, старецът се втурна надолу по стълбите с развети поли на дългото му палто.
— Сложи го там — промърмори той и посочи малка полянка край кладенеца.
Логън коленичи и като надви болката в гърба си, изтърси колкото можа по-внимателно Кай на земята. Старецът се надвеси над него и сложи възлеста ръка на челото му.
— Донесох ти чирака — промърмори вяло Логън.
— Моят чирак?
— Не си ли ти Баяз?
— О, не — засмя се старецът, — аз съм Уелс, главен библиотекар.
— Аз съм Баяз — разнесе се глас зад гърба на Логън. Касапинът бавно вървеше към тях и бършеше ръцете си в кърпа. Изглеждаше на около шейсет, но беше здрав и едър. Имаше грубо, прорязано от дълбоки бръчки, лице и късо подстригана, сива брада около устата. Беше напълно плешив и следобедното слънце се отразяваше ярко в почернялото му теме. Не бе нито красив, нито величествен, но когато приближи, Логън забеляза, че имаше нещо особено в него. Властен и самоуверен. Човек свикнал да дава заповеди и те да се изпълняват.
Първият магус взе в две шепи лявата ръка на Логън и я стисна сърдечно. После я обърна с дланта надолу и огледа чуканчето на липсващия пръст.
— Деветопръстия Логън, този, когото наричат Кървавия девет. Чувал съм истории за теб, дори тук, затворен в своята библиотека.
Логън замижа. Можеше да си представи какви истории е чувал за него старият човек.
— Това беше преди много време.
— Разбира се. Всички имаме минало, нали? Аз не вярвам на хорските приказки. — Баяз разтегли широко устни в бяла, лъчезарна усмивка. Лицето му грейна в приветливи бръчки, но твърдостта остана около дълбоките, искрящо зелени очи. Каменна твърдост. Логън отвърна на усмивката, убеден, че не желае този човек за свой враг.
— Виждам, довел си нашето загубено агне обратно в кошарата. — Баяз погледна смръщено към безжизнения си чирак на тревата. — Как е той?
— Мисля, че ще оживее, господине — каза Уелс, — но трябва да го приберем на топло.
Баяз щракна с пръсти и острият звук отекна между постройките.
— Помогни му.
Ковачът се завтече и хвана краката на Кай. После двамата с Уелс внесоха чирака през високата врата на библиотеката.
— Така, господарю Логън, аз те повиках и ти се обади, това говори за добри обноски. Обноските може и да са позабравени в Севера, но, уверявам те, аз ги ценя. На любезността се отвръща с любезност, смятам аз. А, това за какво е сега? — Силно задъхан, възрастният пазач на портата бързаше към тях през двора. — Двама посетители за един ден? Какво ли следва?