Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
Да стои на стража по време на тези аудиенции, далеч не бе най-любимата част от службата, но можеше да е къде-къде по-зле. Направо можеше да ти дожалее за осемте войници, които стояха покрай стените: бяха облечени в пълна броня. Уест очакваше някой от тях да припадне и да се строполи на пода със звука на падащ кухненски шкаф, пълен с чинии, което несъмнено би предизвикало истинско отвращение у дворцовия шамбелан, но засега те някак успяваха да останат на крака.
— Защо температурата в тази проклета стая никога не е както трябва? — настоя да разбере Хоф, сякаш температурата в помещението му нанасяше лична обида. — Половин година е истинска жега, през другата половина — студ! Няма никакъв въздух, не се диша! Защо не се отварят тези прозорци? Не може ли да ни се отпусне по-голяма стая?
— Ъ… — смотолеви изтормозеният секретар и побутна очилата си нагоре по потния нос — молбите за аудиенция винаги са се разглеждали в тази стая, лорд-шамбелан. — Той замлъкна за момент под заплашителния поглед на началника си. — Ъ… това е… традиция.
— Знам това, глупако! — изрева Хоф. Лицето му стана пурпурно червено от горещината и обзелия го гняв. — А кой ти е искал на теб идиотското мнение?
— Да, искам да кажа, не — заекна Мороу, — така де, прав сте, милорд.
Хоф поклати глава и смръщи възможно най-страховито вежди. Огледа стаята за нещо друго, което да го дразни.
— Колко още от тези трябва да понеса днес?
— Ъ… още четирима, Ваша чест.
— Проклятие! — Гласът на шамбелана прогърмя, докато той се размърда в огромното кресло и взе да разклаща напред-назад кожената си яка, за да влезе малко въздух под нея. — Това е недопустимо!
Уест мълчаливо се съгласи с него. Хоф сграбчи един сребърен бокал от масата и шумно отпи голяма глътка вино. Страшно си падаше по пиенето, всъщност не бе спрял да пие през целия следобед. Това не успя да оправи настроението му.
— Кой е следващият дръвник? — попита той.
— Ъ… — Мороу присви очи зад стъклата на очилата си и затърси по дългия списък. Прокара един изцапан с мастило пръст по нечетливо изписаните редове. — Следващият е Гудман Хийт, фермер от…
— Фермер ли? Фермер ли каза? Значи трябва да седим тук, в тази непоносима жега, и да слушаме как някакъв селяк се жалва, че времето му провалило овцете?
— Ами, милорд — промърмори Мороу, — изглежда че, ъъъ, Гудман Хийт има основателна причина да се жалва от местния владетел и негов лорд и…
— Проклети да са всичките! До гуша ми е дошло от хорските жалби! — Дворцовият шамбелан отпи нова глътка вино. — Кажи на този глупак да влезе!
Вратите бяха отворени и Гудман Хийт бе въведен в стаята. За да се подчертае позицията на властта, масата на дворцовия шамбелан беше поставена на висок подиум, така че, дори седнал, той гледаше отгоре на стоящия пред него. Новодошлият имаше честно, но изпито лице. В треперещите си ръце той стискаше опърпана шапка. Уест раздвижи рамене, за да потисне неудобството от една стичаща се по гърба му капка пот.
— Ти си Гудман Хийт, така ли?
— Да, милорд — промълви селянинът на силен диалект. — Аз съм от…
— И се явяваш пред нас да искаш аудиенция при Негово кралско величество, върховния крал на Съюза? — прекъсна го Хоф с впечатляваща надменност.
Хийт облиза устни. Уест се замисли от колко ли далеч е дошъл, за да бъде правен на глупак. Най-вероятно от много далеч.
— Пропъдиха семейството ми от земята ни. Нашият господар каза, че не сме си плащали наема, ама…
Хоф пренебрежително махна с ръка.
— Очевидно това е от компетенцията на Комисията по земята и посевите. Негово кралско величество се грижи за всичките си поданици, дори и за най-низшите. — Уест почти примижа при тази обида. — Но не можем да очакваме от него да се занимава лично с всяка дреболия. Времето му е ценно, а също и моето. Приятен ден.
Това беше. Двама войници отвориха двойната врата, за да може Гудман Хийт да излезе.
Лицето на селянина пребледня, юмруците му извиваха периферията на шапката.
— Добре, милорд — заекна той. — Ама, аз вече бях в комисията…
— Казах, приятен ден!
Селянинът увеси рамене. Огледа още веднъж стаята. Мороу изучаваше с огромен интерес нещо на отсрещната стена и отказа да срещне погледа му. Дворцовият шамбелан го гледаше ядосано, бесен от загубеното време. Уест почувства, че му се гади от самото му присъствие в стаята. Хийт се обърна и навел глава, затътри крака към изхода. Вратите се затвориха след него.