Бебето е мое

Неизменният за семейство Сноупс кристален полилей висеше над шкафове и уреди, издържани в черен гранит, от който мястото приличаше на крипта. Ефектът се подсилваше допълнително от черния мраморен под. Кътчето, отделено за закуска, имаше очарователен еркерен прозорец, от който се разкриваше прекрасен изглед. За съжаление, красивата гледка се конфронтираше с вградена пейка, тапицирана с кървавочервено кадифе, и тапети с десен от металически червени рози, разлистили се толкова широко, сякаш всеки миг щяха да увехнат. Цялото място бе като декорирано от Дракула, но поне изгледът беше приятен и Джейн реши да се настани тук, докато се посъвземе и събере сили.

През следващите няколко часа прибра хранителните продукти, които им бяха доставили, проведе телефонни разговори, за да уреди разни недовършени неща в Чикаго, написа набързо съобщение на Каролайн и мисли сериозно. С наближаването на вечерта тишината в къщата стана плътна и потискаща. Тъй като за последен път беше яла съвсем рано сутринта, се зае да си приготви нещичко за хапване от слабо заредения килер.

Стоките, които им бяха доставили, включваха многобройни кутии със зърнена закуска „Лъки Чармс“, шоколадови кексчета, пълни с крем, бял хляб и пушена наденица. Това беше или идеята на някой селяндур за изискана кухня, или мечтаната диета на деветгодишно дете, но и в двата случая изобщо не беше по вкуса й. Тя предпочиташе храната си прясна и възможно най-близо до естественото й състояние. Спирайки се на печен сандвич със сирене, направен от подобен на стиропор хляб и гумени парчета от изкуствено сирене, тя се настани на червената пейка, за да хапне.

Докато приключи, събитията от деня най-сетне си казаха думата и искаше единствено да се пъхне в леглото, за да се наспи, ала куфарите й не бяха във фоайето. Кал явно ги бе прибрал, докато тя разглеждаше къщата. За миг си припомни ужасната спалня и се зачуди дали не се очаква да я дели е него, но нача-са прогони тази мисъл. Той избягваше и най-беглия физически контакт с нея, затова нямаше защо да се бои, че би могъл да прояви сексуална агресия.

Тази мисъл трябваше да я успокои, но не го стори. У него имаше нещо толкова неудържимо мъжко, че тя неволно се чувстваше застрашена. Можеше само да се надява, че превъзхождащият й интелект ще надделее над физическата му сила.

Цветните светлини на шадравана във фоайето хвърляха гротескни сенки по стените, докато Джейн се качваше по стълбите, за да си хареса място за сън. Потръпна и се отправи към вратата в дъното на коридора. Избра я единствено, защото беше най-отдалечената стая от главната спалня.

Пред погледа й се разкри очарователна детска стая, която я изненада. Бе украсена простичко с бяло-сини тапети и в нея имаше удобен люлеещ се стол, бял емайлиран скрин и детско кошче в същия цвят. Над него висеше бродирана молитва, поставена в обикновена рамка, и Джейн си даде сметка, че това е единственият религиозен предмет, който бе видяла в къщата. Някой бе проектирал тази стая за малко момченце с любов и тя не мислеше, че е бил Дуейн Сноупс.