Праскови за кюрето
- Автор: Харис Джоан
- Серия: Chocolat Trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-759-6
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Праскови за кюрето». Краткое содержание книги:
Но ето че с летния вятър пристига писмо от мъртвата Арманд, която моли Виан да се върне в селото, за да помогне на отец Рейно. В Ланскене са настъпили промени. На отсрещния бряг на реката, в квартал Ле Маро, се е заселила арабска общност, жените ходят забулени, уханието на кроасани се е смесило с мириса на наргиле и на ментов чай, срещу църквата се извисява джамия, а призивът на мюезина съперничи на камбанния звън...
И една загадъчна Жена в черно хвърля тайнствена сянка върху преплетените съдби на мнозина.
Отец Франсис Рейно е загубил доверието на своето паство, обвинен е в подпалвачество и си е навлякъл неприязънта на мюсюлманите от квартал Ле Маро. Животът му е в опасност.
Ще съумее ли Виан с магията на своя шоколад и с уханните праскови на Арманд да се противопостави на опустошителните ветрове на промяната, да примири наглед непримиримото, да разбули болезнената истина за събития и хора?
Каквито и недостатъци да имам, отче, знам какво е вина. А също, че някои проблеми не могат да бъдат решени с презентации на "Пауър Пойнт". Нито, честно казано, дори от епископа.
– Знаеш ли защо е така, Франсис – поде отец Анри и ме върна към действителността. Толкова се бях унесъл в мисли, че минаха няколко секунди, докато си спомня за какво говори той. Поел бе задълженията ми, защото – поне според него – постът ми бил компрометиран от слуховете и клюките, появили се след пожара в някогашния магазин за шоколад. Подозирах, че идеята е на Каролин Клермон, която твърдо вярва в прогреса и вижда в лицето на отец Анри Льометър сродна душа, както и евентуално стъпало по пътя към собственото си издигане. Вече се беше убедила какво е способен да постигне този човек само за две седмици. А колко много повече би могъл да направи за шест месеца?
Той ме последва в кухнята и се настани без покана.
– Чувствайте се като у дома си – казах. – Ще пиете ли кафе?
– Да, ако обичате.
– Това все още е моята енория – осведомих го, докато наливах кафе в две чаши. Той го пие с мляко. Аз предпочитам черно. – Боя се, че нямам захар.
Отново онази усмивка.
– Няма нищо – успокои ме. – И бездруго не би трябвало да си слагам – потупа се по корема. – Трябва да внимаваме с коремчетата, нали, Франсис?
Боже мой, дори говори като Каро! Изпивам кафето си на една глътка и си наливам още.
– Това все още е моята енория – повторих. – И ако някой друг съд, а не този на клюките и предположенията, не ме признае за виновен, нямам никакво намерение да напускам.
Разбира се, той знаеше, че това няма да се случи. От полицията вече говориха с мен. Нямаше никакви улики, които да ме свързват с пожара, и макар че мелницата за слухове в Ланскене продължава да се върти необезпокоявана, никой друг вече не се интересува.
Отец Анри Льометър ме погледна.
– Нещата не са толкова черно-бели. Прекрасно знаеш, че свещеникът трябва да бъде безукорен. А в такова деликатно положение, когато е намесена и друга култура...
– Нямам никакви проблеми с другата култура, както ти се изрази – заявих, стараейки се да запазя спокойствие. – Всъщност... – премълчах края на изречението. В разпалеността си едва не разкрих случилото се предишната нощ. – Ако има някакъв антагонизъм – изрекох най-сетне спокойно, – той идва изцяло от общността на Ле Маро, където старият Махджуби винаги гледа да ме предизвиква.
Анри Льометър се усмихна.
– Старецът си е свикнал по своему. Други времена, други нрави. Според мен с новия ще е по-лесно.
– Кой нов? – погледнах го.
– О, не знаеше ли? Синът на стария Махджуби, Саид, поема ролята му в джамията. Изглежда, от известно време дребните странности на стареца са предизвиквали тревога. Някои хора явно са много притеснени. Включително ти, естествено – добави той и зъбите му пак лъснаха.
Замислих се над думите му за момент. Никога не ми беше хрумвало, че старият Махджуби може да има противници в Ле Маро. Но може ли Саид Махджуби да донесе нужната на Ле Маро промяна?
– Саид е разумен човек – отбеляза самодоволно отец Анри. – Той разбира общността си, умее да ръководи, напредничав е и всички го уважават. Според мен с него ще водим диалог по-лесно, отколкото с баща му.
Хора като отец Анри Льометър никога не се изразяват по най-простичкия начин. Те все ще кажат "водя диалог", вместо "разговарям". А и подозирам, че в думите на отец Анри имаше скрит присмех към мен. Той ми показа пределно ясно, че според него аз не разбирам общността. Че не съм напредничав, а след пожара в магазина за шоколад според мен основателно може да се каже, че не съм и особено уважаван. Така ли ме подмамваше на въдицата? Или просто ме предупреждаваше, че скоро и аз ще бъда заменен?
– Епископът е на мнение, че едно преместване може да ти се отрази добре – осведоми ме той. – Твърде дълго си в Ланскене. Започнал си да възприемаш мястото като свое. Да налагаш собствени правила, не тези на църквата.
Понечих да възразя, но отец Анри вдигна ръка, за да ме накара да замълча.