Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
Той пресуши чашата на един дъх, после запали цигара и се приближи до леглото. Седна на крайчеца му, по-настрани от нея.
— Идеята е добра — рече, — но първо искам да изясним нещата. Каза ми, че не ти пука за парите. Все още ли мислиш така?
Тя го погледна и кимна.
— Има само едно нещо, за което ми пука — отвърна. — Искам да съм свободна и да правя каквото ми хрумне. Изобщо не ме е грижа за парите. Искам само да се измъкна оттук и да си живея живота.
— Ако наистина го мислиш, имам отговора.
— Мисля го. Кажи ми.
— Мога да уредя да бъдеш отвлечена. Имам приятели, които ще помогнат.
— Кой?
— Няма нужда да знаеш, миличка, но те уверявам, че те не трябва да те тревожат.
Очите й се впиха в него.
— Те какво ще спечелят от тази работа?
— Откупа.
— А ти?
— Част от откупа.
— Е, разправи ми.
Не беше сигурен, че я е хванал на въдицата, но сега знаеше, че трябва да й изложи плана. През следващия половин час й говори убедително. Обясни й какво трябваше да направи. Обясни й как баща й е укривал данъци.
— Нищо не може да направи, освен ако не иска да отиде в затвора, скъпа. Ти си получаваш свободата, аз — откупа. Между нас казано, хванали сме го натясно — заключи той. Направи пауза, давайки си сметка, че се беше изпотил. — Какво мислиш по въпроса?
Тя погали гърдите си и му се усмихна.
— Чудесно… Страхотно.
Той я погледна неспокойно.
— Сигурна ли си?
— Разбира се, че съм сигурна. Значи в събота… ще бъда свободна! — Плъзна се по леглото към него и го привлече към себе си. — Да не говорим повече, Майк… Хайде да се пораздвижим!
Глава шеста
Фрост току-що бе приключил с обличането, когато Сука се появи на вратата му.
Беше спал лошо. Макар Джина видимо да бе приела с възторг идеята да бъде отвлечена, тя го безпокоеше. Беше почти сигурен, че е наркоманка и че предишната нощ беше пушила марихуана. Ами ако си променеше решението, когато се оправеше? Беше и повтарял отново и отново какво трябва да направи.
Точно в три сутринта в неделя тя трябваше да отиде в стаята на охраната. Там щеше да намери Марвин упоен. Трябваше да натисне червения бутон на третия ред на контролното табло и да изчака поне десет минути, после трябваше да натисне четвъртия бутон на същия ред. След това трябваше да отиде право на пристанището, където щеше да намери лодката, която щеше да я чака.
— Чудесно! Прекрасно! Вълнуващо! — беше възкликнала тя и беше повторила онова, което й беше казал, но той продължаваше да е несигурен дали щеше да си спомни точно кои бутони да натисне. Ако натиснеше някой друг бутон, всички ченгета в Перъдайс Сити щяха да пристигнат. Мисълта за това го накара да се изпоти.
Когато Сука почука и после надникна в къщичката, Фрост му се намръщи.
— Какво искаш? — попита го враждебно.
— Мистър Гранди иска да те види — отвърна Сука. — Ако обичаш, ела с мен.
Обезпокоен, Фрост го последва по пътечката и след това във вилата. Сука го отведе в същата стая, където и предишния път се беше срещнал с Гранди.
Гранди седеше зад бюрото. До прозореца, с ръце зад гърба, стоеше Амандо.
Фрост спря на прага, давайки си сметка, че Сука се е изпарил.
— Влез, Фрост — подкани го Гранди.
Фрост се насочи към голямото бюро, а Гранди го наблюдаваше.
— Тръгвам си — рече Гранди. — Говорих с Марвин. — Отсега нататък ти ще ръководиш охраната. Марвин ще прави, каквото му наредиш. Ясно ли е?
— Щом така казвате, сър — отвърна учудено Фрост.
— Такава е думата ми. Имаш повече опит от него. Беше му обяснено. От днес нататък ще получаваш по деветстотин долара седмично.
— Благодаря, сър — отвърна сковано Фрост.
Гранди се наклони напред, като сочеше с дебелия си пръст към Фрост.
— Трябва да ги заслужиш! Дъщеря ми трябва да остане тук! Ако нещо се обърка, да знаеш, че ще те накарам да съжалиш, че не си мъртъв! Разбра ли ме.
Фрост погледна безмилостните злобни малки очи и усети как потрепери.
— Да, сър. — Направи пауза, после продължи. — Казах ви…
Гранди го прекъсна, махвайки с ръка.
— Знам какво ми каза. Дъщеря ми ще остане тук. Разбра ли ме?
Фрост си пое дълбоко въздух.
— Да, сър.
Гранди се завъртя към Амандо.
— Чу ли го какво каза?
— Да, мистър Гранди.