Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
— Продължавай — рече Силк. — Дотук те подкрепям.
— След като ме уверихте, че откупът е гарантиран, аз основах хода на мислите си върху това ваше уверение.
— От онова, което Джина ми каза, съдя, че тя ще направи всичко, включително и да накара някого да убие баща и, за да се освободи. С нея имаме среща в сряда, когато Гранди ще бъде навън. Смятам да я попитам дали ще й хареса да бъде отвлечена. В невротичното състояние, в което се намира, хващам се на бас, че ще хареса идеята. Ще й обясня, че имам трима добри приятели, които желаят да й помогнат да се освободи, но ще ни е нужна помощта й. Тя има директен достъп от вилата до стаята на охраната. Всичко, което трябва да направи, ще й кажа, е да влезе в стаята в три сутринта в неделя, където ще намери Марвин упоен. Ще й кажа кои бутони трябва да натисне, за да отстрани кучетата и да неутрализира оградата. След това ще трябва само да отиде до пристанището, където вие тримата ще я чакате в една лодка и ще я отведете на безопасно място. Сигурен съм, че мога да я убедя да направи всичко това, така че дори няма да ви се наложи да влизате на територията на имението — Фрост погледна въпросително Силк. — Харесва ли ти?
— Дотук е добре. Продължавай.
— Къде ще я държите?
— Тук… Къде другаде? Може да я сложим в стаята на Марша.
— Чудесно. Значи ще имаме момичето без каквито и да било неприятности. На сутринта аз отивам да сменя Марвин, намирам го дрогиран, обаждам се на Сука, намирам и Амандо дрогиран, а също така откривам, че Джина е изчезнала. Намирам в стаята на охраната плик, на който пише: това е съобщение за искания откуп, което трябва да се предаде на Гранди. Никакви ченгета, в противен случай… Така че аз взимам нещата в свои ръце. Обаждам се на Гранди. Сука ще знае къде мога да го намеря. До момента, в който Гранди пристигне, Марвин и Амандо ще са дошли на себе си, но положението ще е напълно в мои ръце. Гранди прочита съобщението и вижда, че няма измъкване. Плаща или отива в затвора. Оставяте му един ден да се поизпоти, после се обаждате по телефона и с малко късмет той ще се съгласи да се срещне с един от вас. Аз ще внимавам да не реши да предприеме нещо. Знае, че съм имал работа с отвличане, когато бях във ФБР, така че ще се посъветва с мен. Ще ме вземе със себе си, за да уредим сделката. Получавате подписания документ и му предавате момичето, после се изпарявате. Оставаме аз, Джина и Гранди. Тя ще каже на баща си да върви на майната си. Аз ще му обясня, че няма юридически основания да я задържа, така че Джина ще може да си върви. Хич не ми пука къде ще отиде, но сделката ще е да може да го направи. Ще се върна във вилата с Гранди. Щом осъзнае, че е загубил дъщеря си, той ще прекрати договора за наемане на вилата и ще се разплати с Марвин и с мен. Ще се кача на самолета за Швейцария, ще взема своя дял от парите и ще заживея щастливо. — Фрост се усмихна на Силк. — Какво мислиш?
Силк кимна.
— Хитро, Майк. — Погледна другите двама. — Вие какво ще кажете?
— На мен ми харесва — рече Ъмни. — Да, хитро е.
Гоубъл се изправи и взе последната кифличка с крем от подноса.
— Аз пък мисля, че ще има проблеми — обади се той, отхапвайки от кифличката. — Хайде да обсъдим цялата работа, а?
Така че четиримата седнаха около масата и обсъдиха всичко отначало. Час по-късно Фрост бутна стола си назад и стана.
— Трябва да се връщам — каза той. — Значи всички сте съгласни, при положение че успея да убедя Джина?
— Точно така — отвърна Силк. — След като ни убедиш, че ще се включи, започваме да действаме.
— Ще дойда тук в четвъртък вечерта в 18.00 — каза Фрост. — Искам да ми дадете копие от този документ, подписано от вас тримата. Искам и копие от бележката за откупа, която ще изпратите на Гранди.
— О’кей — отвърна Силк. — Май ще работим заедно, Майк.
Фрост кимна на тримата и излезе от стаята.
Настъпи дълга тишина, после Митч стана, отвори вратата и огледа празния коридор. Затвори вратата и се облегна на нея.
— Вярвам на тоя тип толкова, колкото бих повярвал на гърмяща змия.
— Не се безпокой за него — отвърна Силк със злобната си усмивка. — Гърмящите змии могат да бъдат отстранени, нали?