Мис Безсърдечна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-63-9
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Безсърдечна». Краткое содержание книги:
Най-напред твърдяха, че са намерили мъртво тяло в гората зад къщата на Спенсър. Но после се разбра, че трупът е изчезнал безследно… После, когато същата тази гора се запали, те се кълняха, че са видели предполагаем мъртвец да се надига от пепелищата… И въпреки всичко това, сладките малки лъжкини продължават да си играят с огъня.
Хана се опитва да изтъргува сакото си от Диор срещу усмирителна риза. Ариа се пробва да общува с мъртвите. Емили зарязва гаджето си и офейква от града… отново. А Спенсър си мисли, че някой от нейното семейство е забъркан в убийство.
Приятелките настояват, че говорят истината за онова, което са видели, но никой в Роузууд не се кани да повярва на лъжливото овчарче, което крещи „Вълк, вълк!“ И когато големият лош убиец тръгва по петите на момичетата, дали някой ще им повярва, или… те ще са следващите изчезнали?
— Толкова е трудно. — Тя вдигна глава. Върхът на носа й беше яркочервен. Тя се усмихна тъжно на Емили. — Пастор Адам винаги ме кара да говоря за това с хората. Днес за пръв път признах на глас, че е възможно Лий да е мъртва. Досега все не исках да го приема.
Емили усети буца в гърлото си. Тя също не искаше Люси да го приема — искаше да вярва по същия начин, както тя вярваше за Али. Но този път Емили можеше да погледне по-реалистично на нещата, защото не познаваше лично Лий, защото тя не беше Али. Хората, които изчезват, обикновено не се прибират у дома. Родителите на Люси сигурно бяха прави, че Лий е мъртва.
На хоризонта се появи една-единствена ярка звезда. Още от малка, щом видеше първата вечерна звезда, Емили казваше стихчето „Гори, ярка Звездице“ и си пожелаваше нещо. След изчезването на Али единствените й желания бяха тя да се върне жива и здрава. Но ако Емили можеше да погледне обективно на живота си така, както приемаше семейството на Люси, до какъв извод щеше да стигне? Дали и тя просто не постъпваше глупаво? Може би лекарите бяха прави — може би момичето в гората просто беше родено от въображението й? Може би и Уайлдън не лъжеше и в полицейското управление наистина имаше резултати от ДНК-тестовете, който наистина съвпадаха с Алините. Може би Емили фанатично вярваше, че Али е жива и затова изопачаваше всички факти така, че да го доказват. А сега беше дошла чак дотук, в търсене на следа, която може би дори не съществуваше. Преди няколко минути през главата й дори мина мисълта, че сладката невинна Джена Кавана може да е помогнала в отвличането на Али от Роузууд. Може би просто трябваше да забрави всичко, както бяха постъпили с Лий Люси и семейството й. Може ли това беше единственият начин животът й да продължи.
От вътрешността на къщата се разнесе тракащ звук от удряне на тенджера в пода. После се чуха още трясъци от чупене на чинии. Някаква жена нададе вой, наподобяващ мучене на крава. Емили погледна към Люси, опитвайки се да сдържи смеха си. Внезапно и двете момичета се разкикотиха лудо. Същата жена отново подаде сериозната си физиономия през вратата и ги изгледа. Това ги накара да избухнат в още по-силен смях.
Емили протегна ръка и докосна Люси с топлота и признателност. В една паралелна, амишка вселена, двете сигурно щяха да бъдат много добри приятелки.
— Благодаря ти — каза Емили.
Люси я изгледа изненадано.
— За какво?
Нямаше как да й го обясни. А. може и да беше изпратил Емили в амишката общност да търси Али, но онова, което тя намери тук, беше вътрешен мир.
15.
Приятели във Фейсбук
Спенсър и Андрю седяха, щастливо притиснати един към друг, на дивана в ремонтирания сутерен на къщата на семейство Хейстингс и прехвърляха каналите по телевизора. Отношенията й с Андрю се бяха върнали в нормалното си русло — дори се развиваха още по-добре и караницата от предишната седмица отдавна беше забравена. Непрекъснато си разменяха флиртуващи съобщения в Туитър, а когато Андрю дойде у тях, й поднесе кутийка с подарък от „Джей Крю“. Вътре имаше чисто нов бял кашмирен пуловер с V-образно деколте, точно копие на любимия пуловер на Спенсър, който беше съсипан при пожара. Когато в понеделник разговаряха по телефона, тя му беше споменала за това. Той дори беше улучил точния й размер.
Тя се спря на СиЕнЕн, които бяха преминали от икономическите новини към новините от последния час. Говореха за нещо, което съвсем не беше скорошно. „В очакване на доказателство“, гласяха титрите. На екрана се виждаше кадър от „Стийм“, дневния кафе-бар на „Роузууд дей“. Снимката сигурно беше направена няколко часа по-рано, защото на дъската за дневното меню пишеше:
Пред бара се беше наредила опашка от ученици, облечени със сини сака, които искаха да си вземат кафе или горещ шоколад. Кирстен Кълън разговаряше с Джеймс Фрийд. Джена Кавана се суетеше край вратата, а кучето водач беше изплезило език. В ъгъла Спенсър забеляза бъдещата доведена сестра на Хана, Кейт Рандъл, заедно с Наоми Циглър и Райли Улфи. Хана не беше с тях; Спенсър беше чула, че тя внезапно е заминала за Сингапур. Емили също я нямаше, беше отишла в Бостън. Стори й се странно, че Емили беше пропусната — нали всъщност тя настоя полицията да търси Али — но от друга страна така беше по-добре.
— Резултатите от ДНК анализа на тялото, намерено в задния двор на семейство Дилорентис, ще станат известни всеки момент — разнесе се гласът на репортера. — Нека да проследим реакцията на някогашните съученици на Алисън.