Мис Безсърдечна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-63-9
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Безсърдечна». Краткое содержание книги:
Най-напред твърдяха, че са намерили мъртво тяло в гората зад къщата на Спенсър. Но после се разбра, че трупът е изчезнал безследно… После, когато същата тази гора се запали, те се кълняха, че са видели предполагаем мъртвец да се надига от пепелищата… И въпреки всичко това, сладките малки лъжкини продължават да си играят с огъня.
Хана се опитва да изтъргува сакото си от Диор срещу усмирителна риза. Ариа се пробва да общува с мъртвите. Емили зарязва гаджето си и офейква от града… отново. А Спенсър си мисли, че някой от нейното семейство е забъркан в убийство.
Приятелките настояват, че говорят истината за онова, което са видели, но никой в Роузууд не се кани да повярва на лъжливото овчарче, което крещи „Вълк, вълк!“ И когато големият лош убиец тръгва по петите на момичетата, дали някой ще им повярва, или… те ще са следващите изчезнали?
Пъхна обратно снимката и започна да разглежда фотографиите на студентите по право. Веднага намери баща си. Той изглеждаше почти по същия начин, както сега, само лицето му нямаше толкова много бръчки и косата му беше по-гъста и по-дълга. Спенсър си пое дълбоко дъх и отвори годишника на буквата М, проверявайки за Макадъм, моминското име на майка й. Намери я почти веднага, със същата права руса коса, подстригана до брадичката, и широка, ослепителна усмивка. Върху снимката й се забелязваше избеляла кръгла следа от оставена чаша за кафе, сякаш бащата на Спенсър беше отворил годишника на тази страница и в продължение на часове беше гледал майка й.
Значи беше вярно — тя наистина е била студентка в Йейл.
Спенсър започна безцелно да прелиства страниците. Първокурсниците се усмихваха толкова ентусиазирано, все още нямаха никаква представа какво ще бъде в университета. Изведнъж нещо в ума й прещрака. Тя прочете още веднъж името на един студент, след това огледа снимката му. От нея я гледаше млад мъж със светла коса и зловещо познат закривен, голям нос. Али често обичаше да казва, че ако беше наследила носа му, щеше веднага да отиде при пластичен хирург и да го оправи.
Пред очите на Спенсър заплуваха петна. Това сигурно беше поредната халюцинация. Тя отново провери името на студента. И после още веднъж. Кенет Дилорентис. Това беше бащата на Али. Бийп!
Албумът падна от ръцете й. Телефонът, който лежеше в джоба на жилетката й, завибрира. Усетила внезапно, че някой я наблюдава, Спенсър погледна навън през прозореца на бащиния й кабинет. Дали й се беше счуло или някой наистина се изсмя? Онова зад оградата човек ли беше? Тя отвори телефона си с разтуптяно сърце.
Струва ти се невероятно, а? Защо не прегледаш отново диска на баща си… започни с Дж. Няма да повярваш какво има там.