Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Мис Безсърдечна - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мис Безсърдечна

Электронная книга - «Мис Безсърдечна». Краткое содержание книги:

В живописния Роузууд, Пенсилвания, съседските клюки безгрижно прескачат оградите и пътечките от натрошен чакъл с паркирани върху тях луксозни коли. Но напоследък приятелските усмивки са заменени от подозрителни погледи и обвинителен шепот — и все заради това, че Хана, Ариа, Спенсър и Емили не могат да си държат устите затворени…
Най-напред твърдяха, че са намерили мъртво тяло в гората зад къщата на Спенсър. Но после се разбра, че трупът е изчезнал безследно… После, когато същата тази гора се запали, те се кълняха, че са видели предполагаем мъртвец да се надига от пепелищата… И въпреки всичко това, сладките малки лъжкини продължават да си играят с огъня.
Хана се опитва да изтъргува сакото си от Диор срещу усмирителна риза. Ариа се пробва да общува с мъртвите. Емили зарязва гаджето си и офейква от града… отново. А Спенсър си мисли, че някой от нейното семейство е забъркан в убийство.
Приятелките настояват, че говорят истината за онова, което са видели, но никой в Роузууд не се кани да повярва на лъжливото овчарче, което крещи „Вълк, вълк!“ И когато големият лош убиец тръгва по петите на момичетата, дали някой ще им повярва, или… те ще са следващите изчезнали?
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 83
Перейти на страницу:

Пъхна обратно снимката и започна да разглежда фотографиите на студентите по право. Веднага намери баща си. Той изглеждаше почти по същия начин, както сега, само лицето му нямаше толкова много бръчки и косата му беше по-гъста и по-дълга. Спенсър си пое дълбоко дъх и отвори годишника на буквата М, проверявайки за Макадъм, моминското име на майка й. Намери я почти веднага, със същата права руса коса, подстригана до брадичката, и широка, ослепителна усмивка. Върху снимката й се забелязваше избеляла кръгла следа от оставена чаша за кафе, сякаш бащата на Спенсър беше отворил годишника на тази страница и в продължение на часове беше гледал майка й.

Значи беше вярно — тя наистина е била студентка в Йейл.

Спенсър започна безцелно да прелиства страниците. Първокурсниците се усмихваха толкова ентусиазирано, все още нямаха никаква представа какво ще бъде в университета. Изведнъж нещо в ума й прещрака. Тя прочете още веднъж името на един студент, след това огледа снимката му. От нея я гледаше млад мъж със светла коса и зловещо познат закривен, голям нос. Али често обичаше да казва, че ако беше наследила носа му, щеше веднага да отиде при пластичен хирург и да го оправи.

Пред очите на Спенсър заплуваха петна. Това сигурно беше поредната халюцинация. Тя отново провери името на студента. И после още веднъж. Кенет Дилорентис. Това беше бащата на Али. Бийп!

Албумът падна от ръцете й. Телефонът, който лежеше в джоба на жилетката й, завибрира. Усетила внезапно, че някой я наблюдава, Спенсър погледна навън през прозореца на бащиния й кабинет. Дали й се беше счуло или някой наистина се изсмя? Онова зад оградата човек ли беше? Тя отвори телефона си с разтуптяно сърце.

Струва ти се невероятно, а? Защо не прегледаш отново диска на баща си… започни с Дж. Няма да повярваш какво има там.

А.

16.

И кралиците имат крака

Хана и Айрис седяха в кафенето на „Убежището в Адисън-Стивънс“. На масата пред тях имаше две кафета лате, домашно приготвен йогурт и чаши с прясно изцеден плодов сок. Определено бяха заели най-добрата маса — не само беше далеч от стаята на сестрите, но им осигуряваше и прекрасен изглед през прозореца към готиния градинар, който енергично разчистваше снега от алеята, облечен в плътно прилепнала термо риза с дълги ръкави.

Айрис смушка Хана.

— О, Боже! Тара яде бубенки!

Хана се обърна. Тара, която седеше заедно с Алексис и Руби на същата маса, както и предишния път, пъхна една черничева бубонка в устата си.

— Пфу! — възкликнаха в един глас Хана и Айрис. Незнайно по каква причина тук бубонките се наричаха „бубенки“ и яденето им се смяташе за голяма издънка.

Тара спря да се храни и им се усмихна.

— Здрасти, Хана! На кое викаш пфу?

— На теб — ухили се Айрис.

Усмивката на Тара се изпари. По бузите й бавно се прокрадна червенина. Тя се обърна към Хана с отмъстително изражение на лицето. Хана се извърна настрани, преструвайки се, че не я забелязва. Тогава Айрис се изправи и хвърли йогурта си в кошчето за боклук.

— Хайде, Хан. Трябва да ти покажа нещо. — Тя я сграбчи за ръката.

— Къде отивате? — извика Тара, но двете момичета не й обърнаха внимание.

Щом излязоха от кафенето, Айрис изсумтя презрително и двете тръгнаха по дългия коридор към стаите на пациентите.

— Видя ли й обувките? Твърди, че са „Тори Бърч“, но на мен ми приличат повече на китайски ментета. — Хана се изсмя, но изведнъж я жегна чувство за вина. — Тара беше първото момиче, което я заговори тук. Много важно. Все пак тя не беше виновна, че Тара е толкова смотана.

Освен това Айрис й беше помогнала да остане и в „Убежището в Адисън-Стивънс“ — или просто „Убежището“, както го наричаха всички — все така великолепна. Тя беше показала на Хана фитнеса и спа салона, а предишната вечер двечките отмъкнаха разни тоници, скръбове и млечни маски за лице от салона и си устроиха козметична вечер. На сутринта Хана се събуди в копринените си чаршафи в отлична форма, толкова отпочинала, както не се беше чувствала от години, а краката й вече изглеждаха по-слаби заради органичните плодове и зеленчуци, с които се хранеше.

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 83
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)