Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
Уилям вдига най-горния лист от най-близката купчина и започва да го оглежда, присвил неприязнено очи, обзет от нетърпение да разбере за какво става дума. Какво ужасяващо струпване на думи… Кой би помислил, че старият е имал в главата си толкова думи? При това много от тях неграмотно написани — какъв позор! Но това далеч не е най-лошото — как е възможно толкова много съществителни да извикват толкова малко образи в човешкото съзнание? Как е възможно толкова много глаголи да напомнят за толкова малко действия, към които си струва да проявиш интерес? Просто е невероятно. Въпреки това той продължава да се бори със задачата.
Десет реда по-долу, стигнал до средата на единайсетия, очите на Уилям се приковават в една интересна дума: „сокове“. И това веднага отпраща мислите му към онази жена от Силвър Стрийт, Шугър, и как ли ще ахне, когато чуе изискванията му. Нека ахка, стига да се подчинява! Та за какво, в крайна сметка, е тя…
Но той се отклонява от преките си задължения. Поема си дълбоко дъх и се връща към началото, като този път изчита внимателно на ум всяка дума:
„Количеството на използваеми отпадъци спадна с 15% в сравнение с миналата година. Цветът не се отделя от върха, цветовете са сухи и се ронят. 4 гроси поръчани от Копли. Цъфтяха само 60 от осемдесетте акра.
Да се купи повече качествен продукт от Копли.
Доброто име на «Ракъм». Ще се реши при първите галони. Ноф покрив на сушилната — в събота следобед, ако работниците се съгласят.
Слухове за провокатор от профсъюзите.
Цената на торта нарасна с 2%.“
Стигнал дотук, Уилям изпуска листа, който пада на коленете му, а оттам — на пода. Това изреждане на досадни стратегии и свойските взаимоотношение с някаква си тор — не, това не може да се понесе… трябва да се спаси по някакъв начин!
Но изход няма. Баща му вече го уведоми, че ако не желае да поеме управлението на неговата империя, има право да си потърси работа, където пожелае — или, разбира се, да чака внезапен успех в някоя от „изисканите“ области, към които са насочени интересите му.
Подтикнат от тази мисъл, Уилям отново набира сили да се обърне към документите. Може би пък проблемът не е толкова в самото съдържание, колкото в постоянните неясноти, които баща му допуска. Пък и ако държи да дращи своите неразбираеми дивотии, не би ли могъл поне да го прави с черно мастило, а не с това бледосиньо или бледокафяво? Сигурно старият скъперник не иска да даде някой и друг пенс повече за по-качествено мастило.
Уилям започва да рови из натрупаните хартии, и най-отдолу попада на някаква по-дебела купчина подвързани листове. За негово учудване това се оказва „Повече забавления в Лондон — съвети за светски мъже и пояснения за новаци“. Ето значи къде го е бил забутал!
Поставя справочника на коленете си и го отваря. От вътрешната страна на гърба има джоб, в който открива няколко презерватива от животински черва. Изсъхнали са вече, горките, като сухи листенца на цвете. В най-хубавото време от живота му, във Франция, те бяха ежедневна необходимост. Уличниците категорично настояваха за тях — с приятелски тон, разбира се, но непоколебимо. „Mieux pour nous, mieux pour vous.“8 Ах, какви момичета, какви времена! Толкова отдавнашни, толкова далечни!
Уилям започва да прелиства страниците. Прескача раздела, озаглавен „Свински крачета“ (проститутки, които спират клиенти по улиците), прелиства набързо и „Джолан“ (наличността на евтините заведения). Разделът, озаглавен „Бонфиле“, е последен в книгата, но той е извън неговите възможности — там са вписани заведенията, където, освен всичко останало си длъжен и да поръчваш от най-скъпите вина. За щастие заведението на госпожа Кастауей е вписано в раздел „Добро филе“ (за хора, които правят сметка на парите си).
Заведението на тази мила дама се гордее с изобилие на красавици — имаме предвид конкретно госпожиците Лестър, Хаулет и Шугър. Тези дами могат да бъдат открити у дома от ранния следобед нататък; след шест часа имат обичай да се забавляват в „Камината“ — непретенциозно, но приятно нощно заведение, и си тръгват с всеки отговарящ на изискванията им кавалер в удобен и за двамата момент.
8
Mieux pour nous, mieux pour vous (фр.) — По-добре и за нас, по-добре и за вас. — Бел.прев.