Аленото цвете и бялото

Уилям се усмихва.

— Може би просто се опитвам да поддържам семейния стил, докторе.

Кърлоу се смръщва нетърпеливо и кръстосва крак върху крак. Познава Уилям достатъчно добре, за да пренебрегне излишните условности.

— Не се шегувайте с такива неща, човече — казва той и се привежда към него. — Би трябвало да знаете, че душевните заболявания у мъжа нямат нищо общо с природното предразположение. Всеки човек има горна граница на поносимост. В момента, в който страданието стане нетърпимо, връхлита лудостта — отбележете, казвам „връхлита“, защото нерядко това става неочаквано, и е необратимо. Ние с вас нямаме матка, която може да бъде извадена оперативно, ако нещата станат сериозни — не забравяйте това, за Бога.

Уилям вдига поглед към тавана в стремежа си да се сети за начин, по който да прекрати този спор.

— Не ми се вярва все още да сме стигнали дотам, че постоянното присъствие на жена ми у дома да ме подлуди, доктор Кърлоу. Може би напрежението, което забелязвате, се дължи най-вече на… умора.

— Драги ми Ракъм — подема докторът с тон на човек, който е прозрял ужасната истина, която събеседникът му укрива, опитвайки се да си придава смелост. — Разбирам, напълно ви разбирам, че приемането на Агнес в заведение за душевноболни би ви причинило страдания и срам. Но вие трябва да ми повярвате — наблюдавал съм много мъже, които са се борили с подобен проблем. Вземат ли веднъж правилното решение, всички те изпитват такова облекчение, каквото не може да бъде описано с думи.

— Е, сигурно все някак може, след като са го споделили с вас — отбелязва иронично Уилям.

Доктор Кърлоу присвива с укор очи. Всичките са еднакви, тези господа с литературни претенции — прекалено умни за собственото си добро; постоянно остроумничат, а не забелязват очевидни факти.

— Помислете сериозно върху думите ми — казва докторът и става от креслото.

— О, разбира се, разбира се — уверява го Уилям и също се изправя. Двамата се ръкуват, без да са постигнали съгласие, а Уилям стиска ръката на доктора с все сила, за да не излезе, че той е по-слабият.

Но стига за това. Все някога Уилям би трябвало да престане да разочарова всички, които го наблюдават. Той не е чак толкова безгръбначен, колкото всички предполагат! Верен на първоначалното си решение, той тръгва нагоре към кабинета, където го чака документацията от парфюмерийните фабрики „Ракъм“. Време е да хване бика за рогата.

Уилям се разполага зад бюрото, хваща жълтеникавите пликове от плътна хартия за единия ъгъл и изсипва съдържанието им едно след друго пред себе си. Намерението му е, след като изсипе всичко пред себе си, да ги взема един по един, не в определен ред, и да ги преглежда колкото е възможно по-бързо. Всъщност му трябва само една най-обща представа как върви бизнесът. По-добре някакви смътни познания, отколкото нищо. Фатално би било да се задълбочава в подробности — по-добре да прехвърли всичко, пък ако ще и да не го разбере докрай. Трябва да долови само общата идея. В училище се е справял и с по-трудни задачи, нали?