Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
(В качеството му на истински съвременен мъж, Уилям Ракъм може да бъде определен като „суеверен християнин-атеист“, което ще рече, че вярва в някакъв Бог, Който, макар и вече да не отговаря за изгряването на слънцето, опазването на кралицата и осигуряването на хляба насъщен, си остава основен заподозрян за провала на всяко начинание).
Още един уличен продавач спира до Уилям, сякаш привлечен от мириса на неосъществени желания.
— „Камината“, а? — пита той и избутва с лакът другия продавач встрани. Новодошлият е облечен в раздърпано сиво сако и кадифени панталони, с оръфано бомбе, нахлупено над печалната физиономия. — Позволете да ви помогна, сър!
Уилям хвърля поглед към стоката му — той продава свещенически якички, нахлузени една над друга на излинялия му сив ръкав. По дяволите, нима ще е необходимо да купи якичка, за да го упътят?
Но вторият продавач казва:
— Натам, сър. Продължавайте все по Силвър Стрийт. Като видите пивницата „Лайън“, това вече е Ню Стрийт. После завивате… — той свива ту единия, ту другия си юмрук, припомняйки си разликата между ляво и дясно, и якичките се хлъзват чак до сбръчканата му китка — надясно, и стигате до Хъзбънд Стрийт. Там е.
— Благодаря ти — казва Уилям и му връчва шест пенса.
Продавачът на якички докосва с пръст периферията на бомбето си и изчезва, но неуспелият му колега продължава да се навърта около Уилям. Сега е извадил някакъв малък черен предмет.
— Приличате ми на джентълмен, дето разбира от бизнес, сър — чурулика той. — Дали този бележник представлява интерес? За 1875-а е, сър, новата година, а тя се е задала вече, бърза като влак. Отзад има алманах, и златно ширитче да си отбелязвате докъде сте стигнали, и всичко, което човек може да иска от един бележник, сър.
Уилям му обръща гръб и тръгва забързано по Силвър Стрийт.
— Красиви ножички да си режете каквото си искате, сър! — подвиква продавачът подир него.
Нахалството му се стича по гърба на Уилям като дъждовните капки. Нищо вече не може да го засегне; настроението му се е подобрило рязко; най-сетне е открил вярната следа. Най-сетне светът реши да погледне дружелюбно към него. Светлините като че ли стават по-ярки, отнякъде се чува и музика, накъсана като камбанен звън от напорите на вятъра. От една страна се носят виковете на продавачите, от друга откъслечни, оживени разговори. Край него проблясват повдигнати фусти, докато жените притичват под блещукащите на газените фенери дъждовни струи; до носа му долита миризма на печено месо, вино и дори ухание на парфюм. Врати се отварят и затварят, отварят се и се затварят, и при всяко отваряне отнякъде излита откъс от някаква мелодия, Уилям мярва за миг, през облаци дим, хора, които се веселят, озарени от оранжева светлина. Сега вече е сигурен, че ще постигне целта си: Господ като че ли е размислил. Вчера две жалки уличници от Друри Лейн докараха Уилям Ракъм до унизително състояние; но тази вечер той ще изтръгне победа от самата паст на поражението.
Но какво би станало, ако Шугър му откаже?
„Ще я убия“ е първото, което му идва на ума.
В същия миг го обзема пристъп на изгарящ срам. Какъв низък, недостоен порив! Нима бремето на страданията го е докарало дотук? Да бъде в състояние да мисли за убийство? Та по природа той е кротък, добросърдечен човек — ако това момиче, тази Шугър, му откаже, ще откаже и толкоз.
Все пак, ако тя откаже, какво ще прави той по-нататък? Какво би могъл да направи? Къде би могъл да намери жена, която да изпълни желанието му? Изключено е да тръгне по улиците на Сейнт Джайлс — рискува някой бандит да му счупи главата. Безсмислено е също да опита да се разхожда из парковете след мръкване. Действително, там се срещат застаряващи дриади, специализирани в най-отчаяни перверзни — но пък те разнасят и най-ужасните болести. Не, той се нуждае от покорството на жена, която отговаря на общественото му положение, сред удобства, в изискана обстановка — от унизителното преживяване на Друри Лейн успя да научи поне това.
Той завива в Ню Стрийт и забелязва с радост пивницата „Лайън“ точно там, където трябваше да бъде. В мислите си той е започнал да създава преждевременно някаква своя представа за Шугър, още преди да се е запознал с истинската — представя си я с широко отворени очи, малко уплашена, но готова да се поддаде. Съзнанието прехвърля тази фантазия надолу, към пениса му, и той набъбва в очакване.
Когато се озовава на Хъзбънд Стрийт, той установява, че тя е доста мърлява и съмнителна, но поне на нея цари веселие — или поне така му се струва. Всички се усмихват, уличниците се кикотят, и дори беззъбата стара просякиня се хили, дъвчейки с голите си венци олигавено късче ябълка.