Заразата

— Има причина — отвърна тя, скръстила ръце на гърдите си. — Аз.

По-късно Ансел отведе кучетата в сайванта в задния двор. Дворът беше главната причина да купят тази къща: имаше достатъчно място за игра за децата и кучетата. Ансел си имаше Пап и Герти още преди да срещне Ан-Мари, а тя ги беше обикнала поне толкова, колкото обикна и него. Те също я заобичаха безусловно. Като Ансел, като децата — макар че Бенджи, по-големият, започваше от време на време да оспорва ексцентричностите ѝ. Това най-вече се изразяваше в конфликти по повод бейзболните тренировки и срещи на осемгодишния им син. Ансел вече долавяше, че Ан-Мари леко се отчуждава от момчето. Но Пап и Герти никога нямаше да ѝ се опълчат, стига да продължаваше да ги тъпче с храна. Страхуваше се за децата, докато растат, боеше се, че можеха да надраснат майка си на твърде ранна възраст и така и да не успеят да разберат защо като че ли предпочиташе кучетата пред тях.

В подпорните греди в средата на стария градински сайвант беше завинтен метален градински пилон с две вериги, закрепени за него. По-рано тази година Герти беше избягала и се върна с белези от бой по целия гръб и по краката. Някой я беше напердашил с прът. Затова вече ги връзваха на веригите нощем, заради собствената им безопасност. Много бавно, задържайки главата и врата си в една линия, за да сведе болката до минимум, Ансел постави на пода храната и водата им, после прокара длан през рошавата козина на огромните им глави, докато ядяха. Искаше само да ги почувства по-реални, да ги възприеме такива, каквито са в края на този щастлив ден. Излезе и затвори вратата, след като ги върза за пилона и се задържа там, загледан към къщата си. Опита се да си представи този свят без себе си. Днес беше видял как плакаха децата му. И той плака с тях. Семейството му се нуждаеше от него повече от всичко друго.

Внезапна разкъсваща болка в шията го разтърси. Той се вкопчи в ъгъла на кучешкия сайвант, за да се задържи да не падне и за няколко секунди остана замръзнал така, превит на две, разтреперан, опитващ се да надвие тази изгаряща, режеща като нож болка. Най-после премина и го остави с шума като от раковина, долепена до ухото. Леко опипа с пръсти шията си. Беше твърде болезнено на допир. Опита се да я разкърши, за да възвърне подвижността ѝ и изви колкото можеше главата си назад към нощното небе. Горе светеха звезди и проблясваха светлините на самолетите.