Заразата
- Автор: дел Торо Гийермо, Хоган Чък
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Studio Art Line
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Заразата». Краткое содержание книги:
Всички сенници на прозорците са спуснати.
Всички светлини са загасени.
Всички канали за комуникация мълчат.
Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му.
В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва…
Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно.
Но сега, надвиснало над него, Съществото оглеждаше Зажак. Накъсаният дъх на стареца изглежда го зарадва. Като ангел на смъртта простря черната си сянка над крехкото тяло на възрастния мъж и лакомо цъкна с пресъхнало небце.
Какво направи Съществото след това… Сетракян не можа да види. Имаше някакъв шум, но ушите му отказаха да го чуят. Огромното зловещо същество се надвеси над главата и врата на немощното тяло. Нещо в стойката му говореше за… ядене. Старческото тяло на Зажак потрепери и се сгърчи едва доловимо, но, забележително, старецът изобщо не се събуди.
И не се събуди повече.
Сетракян приглуши стенанието в шепата си. А хранещото се същество сякаш не го забеляза. Задържа се над други болни и недъгави. Към края на нощта в бараката зад него бяха останали три трупа, а съществото изглеждаше съживено — кожата му беше по-еластична, по-гладка, но все така тъмна.
Сетракян видя как Съществото потъна в тъмното и си отиде. Надигна се предпазливо и се доближи до телата. Погледна ги на смътната светлина и нямаше никаква следа от рана… освен една тънка черта на шията. Разрез, толкова тънък, че едва се забелязваше. Ако не беше видял тоя кошмар с очите си…
А след това го осени. Това Нещо. То щеше да се върне отново… и скоро. Този лагер бе тучното пасище за него и то щеше да пасе върху тях: незабележимите, забравените, излишните. Щеше да се храни с тях. С всички тях.
Освен ако някой се надигнеше, за да го спре.
Някой.
Раздвижване
Оцелелият от Полет 753 Ансел Барбур седеше, прегърнал жена си, Ан-Мари и двете си деца, осемгодишния Бенджи и петгодишната Хейли, на канапето в син кретон в задната слънчева гостна на дома им с три спални във Флетбуш, Ню Йорк. Дори Пап и Герти, двата големи санбернара, участваха в семейната прегръдка. Пуснати в къщата по този специален повод и толкова щастливи, че го виждат отново у дома, бяха отпуснали едрите си колкото мъжка длан лапи на коленете му и го потупваха благодарно по гърдите.
Ансел беше седял на място 39Г до пътеката в туристическата класа. Връщаше се от командировка за участие в конференция по сигурността на базите данни в Потсдам, югозападно от Берлин. Беше компютърен програмист, сключил четиримесечен договор с намираща се в Ню Джърси фирма за търговия на дребно и проследяваше електронната кражба на милиони от кредитните карти на клиенти.
Никога не беше напускал страната и семейството му беше липсвало дълбоко. В графика на четиридневната конференция бяха включили свободно време и туристически обиколки на забележителности из града, но Ансел така и не беше напуснал хотела. Предпочете да стои в апартамента с лаптопа си, да говори с децата си през уебкамерата и да играе на карти с непознати по интернет.
Съпругата му, Ан-Мари, беше суеверна жена, домошарка. Трагичният край на Полет 753 само бе затвърдил таения в душата ѝ страх от въздушни пътувания и нови преживявания изобщо. Не караше кола. Живееше в здравата хватка на десетки съмнителни обсесивно-компулсивни рутинни дейности, в това число пипането и многократното почистване на всяко огледало в къщата. Действие, което гарантирано предпазваше от лош късмет. Родителите ѝ бяха загинали в автомобилна злополука, когато беше на четири — тя преживя катастрофата — и беше отгледана от неомъжена леля, починала едва седмица преди сватбата ѝ с Ансел. Раждането на децата само беше подсилило изолацията ѝ, усилило бе страховете ѝ дотам, че често в продължение на дни не напускаше безопасността на дома, разчитайки на Ансел за всичко, което предполагаше връзка с външния свят.
Новината за повредения самолет я беше сломила. Последвалото оживяване на Ансел я възстанови със силата на религиозно откровение, изход, който потвърди и освети абсолютната необходимост от досадно повтарящите се животоспасяващи ритуални действия.
Ансел от своя страна изпитваше огромно облекчение от това, че отново си е у дома. Бен и Хейли се опитаха да се качат върху него, но той ги възпря заради болката в шията си. Стягането — чувстваше мускулите си като въжета, усукани мъчително — се съсредоточаваше в гърлото му, но продължаваше по челюстта нагоре до ушите. Когато усучеш въже, то се скъсява и точно така чувстваше мускулите си. Разкърши врата си, надявайки се да получи малко облекчение от раздвижването…