Скандинавска митология

Която била наистина отлична.

Жената великан попитала Тор за името му. Той тъкмо щял да отговори, когато Тир го изпреварил и казал:

— Името му е Веор, майко. Той ми е приятел и враг на враговете на Химир и великаните.

Чули далечен тътен като гръмотевици по върховете или срутване на планини, или разбиването на огромни вълни в брега, а земята се разтрепервала при всеки тътен.

— Мъжът ми се прибира — казала великанката. — Чувам леките му стъпки в далечината.

Тътенът станал по-ясен и сякаш бързо идвал все по-близо.

— Когато се прибира мъжът ми, често е в лошо настроение и е мрачен и гневен. Отнася се зле с гостите — предупредила ги великанката. — Защо не се скриете под онзи чайник и не останете там, докато той се развесели достатъчно, за да може да излезете?

Тя ги скрила под един чайник на кухненския под. Вътре било тъмно.

Земята се разтресла, затръшнала се врата и Тор и Тир разбрали, че Химир сигурно си е вкъщи. Чули великанката да му казва, че имат гости, сина ѝ и негов приятел, и че трябва да се държи добре, като любезен домакин, и да не ги убива.

— Защо? — попитал великанът със силен и сърдит глас.

— Малкият е нашият син Тир. Помниш го. Името на големия е Веор. Бъди любезен с него.

— Тор? Врагът ни Тор? Тор, който е убил повече великани от когото и да било, дори и от другите великани? Тор, когото съм се заклел да убия, ако някога го срещна? Тор…

— Веор — отговорила жена му, успокоявайки го. — Не Тор. Веор. Той е приятел на сина ни и враг на твоите врагове, така че трябва да си любезен с него.

— Аз съм мрачен и сърдит и нямам желание да съм любезен с когото и да било — чул се силен и гръмовен великански глас. — Къде се крият?

— О, просто зад онази греда там — отговорила жена му.

Тор и Тир чули трясък от трошенето на греда. Последвали още трясъци, когато един след друг всички чайници в кухнята били съборени от тавана и унищожени.

— Свърши ли с чупенето? — попитала майката на Тир.

— Предполагам — отговорил неохотно гласът на великана.

— Тогава погледни под чайника — казала тя. — Онзи на пода, който не счупи.

Чайникът, под който се криели Тор и Тир, бил повдигнат и те се озовали втренчени нагоре към едно огромно лице, чиито черти били изкривени в сърдита гримаса. Тор знаел, че това е Химир, кралят на великаните. Брадата му била като покрити с лед дървета в средата на зимата, веждите му — като поле от бодливи растения, а дъхът му така противен, както бунище в блатото.

— Здравей, Тир — казал Химир без въодушевление.

— Здравей, татко — казал Тир с още по-малко въодушевление, ако изобщо било възможно.

— Ще ни бъдете гости на вечеря — казал Химир и плеснал с ръце.

Вратата се отворила и вътре въвели един огромен вол с лъскава козина, светнали очи и остри рога. Следвал го още един, дори още по-красив вол, а след това и последният, още по-красив от първите два.