Скандинавска митология

Казал го съвсем тихо, но можел да се закълне, че змията на Мидгард го чула. Тя се втренчила в него и следващият поток отрова минал толкова близо до Тор, че той усетил вкуса ѝ във влажния морски въздух. Отровата опръскала рамото му и изгорила местата, които докоснала.

Тор само се изсмял и продължил да дърпа.

Някъде в далечината, както се струвало на Тор, Химир бърборел, негодувал и крещял за огромната змия, за това, че морето нахлува в лодката през дупките на дъното, и за това как и двамата ще умрат в леденостудения океан, толкова далече от сушата. Тор не го било грижа за нищо. Борел със змията, играел си с нея, оставял я да се изтощи, докато се мятала и дърпала.

След това започнал да издърпва въдицата в лодката.

Вече почти можел да докосне главата на змията. Тор се протегнал надолу, без да поглежда встрани, а пръстите му стиснали дръжката на чука. Знаел точно къде трябва да удари с него, за да убие змията. Още едно издърпване на въдицата и…

Ножът за стръв на Химир проблеснал и срязал влакното на въдицата. Змията Йормунгундър се извисила високо над лодката и паднала обратно във водата.

Тор хвърлил чука си след нея, но чудовището вече било изчезнало в студените сиви вълни. Чукът се върнал и Тор го хванал. Насочил вниманието си обратно към потъващата рибарска лодка. Химир отчаяно изхвърлял вода от нея.

Химир изхвърлял водата, а Тор започнал да гребе към брега. Двата кита на носа, уловени по-рано от Химир, правели гребането по-трудно от обикновено.

— Ето го брега — изрекъл задъхано Химир. Но домът ми е все още на много мили.

— Може да слезем на сушата тук — казал Тор.

— Само ако си съгласен да носиш лодката, мен и двата кита, които улових, чак до крепостта ми — отговорил изтощеният Химир.

— Хъм. Добре.

Тор скочил отстрани на лодката. След малко Химир усетил как тя се издига във въздуха. Тор ги носел на гърба си — лодка, весла, Химир и китовете, носел ги по каменистия морския бряг покрай морето.

Когато стигнали крепостта на Химир, Тор оставил лодката на земята.

— Ето. Донесох те у дома, както поиска. Сега в замяна аз искам услуга от теб.

— Каква услуга? — попитал Химир.

— Искам казана ти. Огромният, в който вариш бира. Искам го назаем.

— Ти си велик рибар и гребеш страховито — отговорил Химир. — Но искаш най-добрия съд за варене на бира, който някога е съществувал. Бирата, която се вари с вълшебство в него, е най-добрата на света. Ще го дам само на онзи, който счупи чашата, от която пия.

— Това не ми се струва много трудно — казал Тор.

На вечеря яли печено месо от кит в зала, пълна с великани с много глави, всички шумни, доволни и повечето от тях пияни. След като се нахранили, Химир пресушил последните капки бира от чашата си и им извикал да запазят тишина. След това подал чашата на Тор.

— Счупи я — изрекъл той. — Счупи я и казанът, в който варя бирата си, е твой като подарък от мен. Но ако не успееш, ще умреш.