Скандинавска митология

Боговете се съгласили тя да си избере съпруг сред тях, но имали едно условие — казали ѝ, че не може да го избере, като гледа лицето му. Всички богове щели да застанат зад завеса и да се показват само краката им. Скади трябвало да си избере съпруг по краката му.

Боговете минали един по един край завесата, а Скади оглеждала краката им.

— Грозни крака — казвала тя, докато всеки един минавал край нея.

След това спряла и възкликнала възхитено:

— Това са краката на бъдещия ми съпруг! Сигурно са на Балдур, нищо негово не може да е грозно.

Но макар Балдур наистина да бил красив, когато вдигнали завесата, Скади открила, че краката, които избрала, принадлежат на Ньорд, бог на колесниците, баща на Фрей и Фрея.

Тя веднага се оженила за него. На сватбеното празненство след това лицето ѝ било най-тъжното, което асите някога били виждали. Тор сбутал Локи.

— Хайде — казал той. — Накарай я да се засмее. Така или иначе, ти си виновен за това.

— Сериозно ли? — въздъхнал Локи.

Тор кимнал и започнал да потупва многозначително дръжката на чука си.

Локи поклатил глава. След това излязъл и отишъл в кошарите, където държали животните, и се върнал на сватбеното пиршество с един голям, много ядосан козел. Локи го ядосал още повече, като завързал здраво около брадата му едно дебело въже.

След това завързал другия край на въжето около собствените си срамни части.

Дръпнал с ръка въжето. Козелът усетил болезненото дърпане на брадата си и изврещял, а след това той също дръпнал въжето. То се опънало и дръпнало силно срамните части на Локи. Локи изкрещял и отново сграбчил въжето и го дръпнал.

Боговете се разсмели. Не било нужно много, за да ги накараш да се разсмеят, но по-хубаво нещо не били виждали от дълго време. Те започнали да залагат кое ще се откъсне първо — брадата на козела или срамните части на Локи. Подигравали се на Локи, защото крещял. „Като лисица, която вие през нощта!“ — възкликнал Балдур, потискайки смеха си. „Локи звучи като хленчещо бебе!“ — изсмял се Хьод, братът на Балдур, който бил сляп, но въпреки това се смеел всеки път, когато Локи изкрещявал.

Скади не се разсмяла, въпреки че в крайчетата на устните ѝ се появила сянка на усмивка. Всеки път, когато козелът изврещявал или Локи изхленчвал като дете, което изпитва болка, усмивката ѝ ставала малко по-широка.

Локи дърпал. Козелът дърпал. Локи крещял и дърпал. Козелът врещял и дърпал в отговор още по-силно.

Въжето се скъсало.

Локи полетял във въздуха с ръце върху слабините си и се приземил право в скута на Скади, хленчещ и омаломощен.

Смехът на Скади прозвучал като лавина по планински склон. Тя се смеела толкова силно, колкото откъснал се ледник. Смяла се толкова дълго и енергично, че сълзи заблестели в очите ѝ, и докато се смеела, за първи път протегнала ръка и стиснала ръката на новия си съпруг Ньорд.