Скандинавска митология

Лицето на Балдур греело като слънце — той бил толкова красив, че озарявал всяко място, където влизал. Балдур бил вторият син на Один и бил обичан както от баща си, така и от всички. Той бил най-мъдрият, най-благият, най-сладкодумният от всички аси. Той отсъждал и всички се удивявали от неговата мъдрост и справедливост. Домът му, замъкът Брейдаблик, бил изпълнен с радост, музика и знание.

Жена на Балдур била Нана и той обичал единствено нея. Синът им Форсете растял и се виждало, че ще бъде толкова мъдър съдия, колкото и баща му. Всичко било наред в живота на Балдур и в неговия свят, но имало и едно изключение.

Той сънувал лоши сънища.

Сънувал, че ще настъпи краят на света и че слънцето и луната ще бъдат изядени от един вълк. Сънувал за безкрайна болка и смърт. Сънувал за мрак, за това, че е хванат в капан. В сънищата му братя убивали братя и никой не се доверявал на никого. В сънищата му нова ера щяла да дойде на света, ера на размирици и убийства. Балдур се събуждал, облян в сълзи и по-разтревожен, отколкото човек може да си представи.

Той отишъл при боговете и им казал за кошмарите си. Никой от тях не знаел какво значат тези сънища и те също се разтревожили — всички, с изключение на един.

Когато чул Балдур да говори за лошите си сънища, Локи се усмихнал.

Один се заел да разбере причината за сънищата на своя син. Сложил си сивото наметало и широкополата шапка и когато хората го питали за името му, казвал, че е Скитник, син на Воин. Никой не знаел отговорите на въпросите му, но му казали за една пророчица, мъдра жена, която разбирала сънищата. Казали, че тя можела да му помогне, но отдавна била мъртва.

Гробът на тази мъдра жена се намирал на края на света. Отвъд него, на изток, било царството на мъртвите, които не били паднали в битка, и в него царувала Хел, дъщерята на Локи от великанката Ангрбода.

Один тръгнал на изток и спрял, когато стигнал до гроба.

Бащата на всички бил най-мъдрият сред асите и дал едното си око за още мъдрост.

Той застанал до гроба на края на гората и на това място извикал най-тъмните руни и призовал стари, отдавна забравени сили. Запалил неща и изрекъл неща, и омагьосвал, и настоявал. Буреносният вятър шибал лицето му, а след това стихнал и една жена се изправила пред него от другата страна на огъня, а лицето ѝ останало в сянка.

— Беше тежко пътуване връщането от земята на мъртвите — казала му тя. — Погребана съм тук от толкова дълго време. Дъжд и сняг са падали върху мен. Не те познавам, човеко, който ме събуди. Как те наричат?

— Наричат ме Скитник — отговорил Один. — Воин беше баща ми. Кажи ми новините от Хел.

Мъртвата мъдра жена се втренчила в него.

— Балдур идва при нас — казала му тя. — Приготвяме медовина за него. Ще има отчаяние в света горе, но в света на мъртвите ще има само радост.