Град на стълби [City of Stairs - bg]

Изчервява се само при мисълта за това.

„Да си представяш такива неща е грешно. Те трябва да бъдат изрязани дълбоко от ума и духа.“

Когато стигат до втория етаж, водачът им вдига ръка. Те спират. Той завърта скритото си под маска лице, взира се през малките дупки за очите. После им дава сигнал със знаци — Чейчек и още двама хукват да огледат етажа, а водачът и останалите продължават нагоре по стълбите.

Чейчек тича по коридорите, надниква в стаите, но не намира нищо. Къщата е необичайно празна, предвид размерите си. „Поредното доказателство за наглостта на Вотров — мисли Чейчек. — Дори камъните на родината пилее с лека ръка!“

Стига до един ъгъл и почуква два пъти по стената. Заслушва се, чува друго двойно почукване, после още едно, по-отдалече. Кимва, доволен, че другарите му са наблизо, и продължава с огледа.

Поглежда през прозорците. Нищо. Поглежда в стаите. Нищо, само празни легла. „Може би Вотров държи любовниците си тук, по една във всяка стая“ — мисли си Чейчек, чувства се скандализиран и омърсен.

„Съсредоточи се. Провери отново.“ Почуква повторно. Чува друго почукване от друго място в къщата, после…

Нищо.

Изчаква. Ослушва се. Почуква отново. Както и преди, му отговаря само едно почукване.

„Сигурно е много далеч и не ме чува.“ Но инструкциите им са ясни, затова той тръгва назад по коридорите към стълбището.

При стълбите почуква отново на стената и се ослушва.

Този път мълчанието е пълно, никой не му отговаря.

Той потиска нарастващата паника в гърдите си и почуква отново.

Нищо. Оглежда се, чуди се какво става — и тогава вижда:

Някой седи в тъмното фоайе на втория етаж, излегнат в бяло кресло с дебела тапицерия.

Чейчек вдига арбалета. Човекът не помръдва. Явно не го е видял. Чейчек се отдръпва към стената и тръгва покрай нея в сенките, като държи арбалета си насочен към човека в креслото…

Ала когато наближава, вижда, че човекът е облечен в сиво, а в скута му има сива маска.

Чейчек сваля арбалета.

Човекът е един от неговите другари. Само дето маската му е свалена, а на тях им е заповядано никога да не си свалят маските.

Чейчек прави две крачки напред и спира. Напряко на шията на другаря му има червена ивица, а очите му се взират празни в тавана, мъртви.

На Чейчек му прилошава. Озърта се за помощ, иска му се да почука на стената, да повика другите, но в коридорите на етажа има някой или нещо и той не иска да издаде местоположението си.

„Не е възможно. Нали уж всички трябваше да са мекушави богаташчета, артисти…“

После застива.

Откъм северния коридор долита звук. Сякаш някой се задушава?

Чейчек вдига арбалета. Пулсът трещи в ушите му. Промъква се напред, минава зад ъгъла и вижда…