Смъртта на една марионетка [bg]

— Очаквах, че Харолд ще ни наобиколи за последно.

— Искам да кажа… Никой няма нищо против конструктивната критика.

— А, ти си ми взел чорапите.

— Не съм. Тези са си моите!

— Ако пак се срути някой декор, ще загина.

— Не са твоите. Виж — познавам си го по това петно.

— Залата е почти пълна.

— О, господарят ще бъде доволен. «По един задник на всеки стол, любими мои».

— «И масово коленопреклонение».

— Почти без петнайсет е. Къде е Николас, по дяволите?

Николас закъсняваше, защото бе настъпил моментът да разбере тайната на Тим и Ейвъри, а тя наистина се оказа сензационна. Двамата току-що я споделиха с него; възбуден и разтревожен, той седя в осветителната кабина и ги разпитва до последната минута. Ето фактите: Тим винаги съставяше свой проект за осветлението на всяка постановка — обмисляше всичко вкъщи с макет на сцените. Беше особено доволен от проекта си за «Амадеус» — кехлибарени и розови светлини за Шьонбрун; сиви зад шепнещите Вентичели; матово виолетови за сцената със смъртта на Амадеус. Както обикновено, Харолд не прие нито едно предложение на Тим. («Кой всъщност режисира този епос? Не… Сериозно. Искам да знам.») През въпросната вечер Тим за първи път направил осветлението според указанията на Харолд и когато двамата с Ейвъри се прибрали вкъщи, Ейвъри се разплакал, защото хубавата сцена, която проектирал, заприличала на клоака, сякаш Харолд я залял не със светлини, а със собствените си отпадъчни продукти, при това минали през вентилатор.

Именно тогава на Тим му писнало и изложил своя план. А той бил прост: на премиерата да освети пиесата според собствения си проект. Веднъж вдигне ли се завесата, никой не може да ги спре — нито Харолд, нито който и да било, а Харолд едва ли ще има желание да прави сцени през антракта. Това, разбира се, означава край на кариерата им в «Латимър», но и двамата бяха готови за подобно развитие на нещата и вече проучваха възможностите да се включат в една трупа в Ъксбридж. В неделя следобед Тим и Ейвъри се бяха промъкнали в театъра да подготвят всичко и да отработят осветлението според техния проект.

Николас влезе в гримьорната с чувството, че ще се пръсне, защото не може да каже на другите, и едва се нацеди в претъпканото помещение. Почти всички актьори около него вече се бяха облекли. Ван Страк си обуваше единия дълъг бял чорап, Дейвид Сми се бореше с вратовръзката си, двамата Вентичели — с наметала и маскирани, приличаха повече на прилепи, отколкото на лепкави насекоми — се въртяха насам-натам и ръсеха злобни забележки. Миришеше на пудра, тоалетна вода за след бръснене и лак за коса. Николас нахлузи обшитата с дантели риза, втри малко руж в бузите си — бялата му кожа придоби топъл цвят на кайсия. Сега си слагаше много малко грим и със снизхождение си спомняше за дебюта си в «Тежкото изпитание», когато си правеше дълбоки бръчки с лак и си слагаше кичури снежнобяла коса.