Ветровете на Салем [bg]

Облаците закриваха слънцето, а гората беше забулена в сянка, докато Фрея се движеше между високите борове. Почувства нечие присъствие и започна да се обръща с надеждата, че зад нея стои Нейт. Завъртя се в кръг, оглеждайки гората, но не видя никого. Помисли си, че може да е било дива свиня или сърна.

Тръгна по една пътека, която познаваше добре. Докато преминаваше през клоните на дърветата, нараняваше ръцете и краката си, опитвайки се да излезе от страната на фермата на Пътнам. За миг застина на място, защото чу почукване на кълвач на един кух дънер, което спря внезапно. Вятърът се усилваше. Тя погледна нагоре през дърветата към оловносивото небе. И се обърна още веднъж.

Този път висок мъж излезе иззад сянката на един дъб, достатъчно широка, за да го скрие. Той носеше черна гарванова шапка с катарама, черна пелерина върху червена риза, черни бричове и тъмножълти чорапи. Върху високите му черни ботуши имаше сребристи катарами. Имаше прошарени мустаци и остра козя брадичка. Можеше да чуе хриптящото му дишане. Разпозна го, защото го беше виждала в съда.

— Здравейте! — каза той и протегна изумително дългата си ръка от прикритието си. Стоеше по средата на пътеката и препречваше пътя й.

— Позволете ми да се представя — мистър Брукс на вашите услуги. Радвам се да се запознаем. Той се усмихна, а ръката му още висеше във въздуха в очакване Фрея да я поеме.

Тя се опита да не се разсмее. Имаше нещо нелепо и смешно в този претенциозен мъж със снобско облекло и обноски. „Мистър Брукс… това трябваше да е чичото, с когото Нейт живееше“ — осъзна тя и за да бъде учтива, му подаде ръка.

— Фрея Бошан — каза тя.

Мъжът я пое, поднасяйки я с уважение към устните си и бутна шапката си назад, докато се покланяше. Тя направи гримаса и бързо отдръпна ръката си, като се стараеше да не бъде неучтива.

— За мен е удоволствие! — каза тя и направи реверанс.

Той въздъхна и се усмихна.

— Всичкото е мое. Опитах се да избягам от издигането на конструкцията на обора и реших да мина по кратък път към вкъщи. — Той постави пръст на устните си, за да й даде знак, че това е тяхната малка тайна. — Колко удивително е да срещна толкова млада и красива прислужница по пътя си!

Една гръмотевица изтрещя. Тя чу виковете на селяните. Повечето от тях най-вероятно бягаха, за да се скрият от наближаващия дъжд. Чувстваше тежестта във въздуха, която предвещаваше огромен порой.

— Боже мой! — каза Фрея. — Трябва да тръгвам!

— Да, разбира се — каза Мистър Брукс — Върви, дете, върви! Върни се във фермата преди бурята да започне. Ще се видим скоро!

Фрея се поклони отново и се втурна по обратния път. Искаше колкото се може по-бързо да се отърве от мазната козя брадичка на роднината на Нейт.