![Ветровете на Салем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/8/vetrovete-na-salem-bg-download.jpg)
Ветровете на Салем [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 9786192000059
- Переводчик: Виолина Димова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ветровете на Салем [bg]». Краткое содержание книги:
„Една секси магическа история, която със сигурност ще създаде нови последователи на Мелиса де ла Круз.“Kelley Armstrong
„… Де ла Круз е невероятен разказвач с достатъчно голямо умение да провокира въображението на всички. Дори читателите, които обикновено избягват вещиците, ще бъдат спечелени от бестселърите на авторката.“ Publishers Weekly
„Фентъзи за ценители“ Kirkus
Момичетата се разсмяха, но Фрея само примигна и продължи да чете.
— „След като Хелън се върна вкъщи без плат и без парите, които баща й беше дал, за да го купи, тя вече беше свързана с беззъбата вещица. Момичето започна да има странни пристъпи и припадъци, които бяха толкова жестоки, че приличаха на епилепсия. В продължение на две седмици децата на Баркър започнаха да изпадат в същите състояния. Те бяха толкова мъчителни, че разбиваха сърцата на всички около тях.
Тези припадъци не спираха и дори се влошаваха, независимо че близките и съседите се молеха непрестанно. Тогава, аз, преподобният Целомъдрен Хукър, бях повикан да отида в дома им и да видя на място за какво става дума. Може би можех да им предложа някакви билки или да им дам някакъв съвет как да се справят със ситуацията. Това, което видях в къщата на Баркър, беше най-необикновеното и неестествено нещо, на което някога бях ставал свидетел. Направо ме разтърси. Видях децата в най-тежката форма. Те се гърчеха, трепереха, разтрисаха, а крайниците им се изкривяваха. Говореха несвързано и се лигавеха. Скриха се под дивана, когато се появих. След това се измъкнаха и започнаха да се гърчат на пода, като извиваха главите си и се плезеха. Не чуваха и не виждаха. Влачеха се като кучета или мъркаха като котки. Изведнъж Хелън се втурна през стаята като пляскаше с ръце и крещеше: Искам, искам, искам! По-малките деца я следваха и се държаха като пилета. След това Хелън грабна една цепеница от огнището и я хвърли в стаята, като едва не удари един от съседите. Накрая, най-голямата се опита да се хвърли в огъня на камината и да изскочи през комина.
Посетих отново децата около часа за вечеря. Само тогава бяха спокойни. Хранеха се в пълна тишина, макар и доста трудно. След това заспаха спокойно. Някой можеше да каже, че приличат на ангелчета докато спяха, и никога не са били обсебвани от този демон, който щеше да се прояви отново още сутринта, когато се събудеха.“
Момичетата слушаха с ококорени очи и зяпнали уста. Те бяха приковани от историята и Фрея виждаше, че се наслаждават на тази почивка, защото дори и за малко се бяха измъкнали от трудния си и скучен ежедневен живот. Тя спря да се притеснява дали беше правилно или не да им чете този памфлет и отново се върна към историята.
„Накрая слуховете за странните събития в дома на Баркър стигнаха до ушите на съдиите в Бостън, които доста бързо започнаха да ги проучват. Веднага след като Мери Хопкинс беше арестувана и затворена в една тъмна килия, агонията на децата започна да отслабва. След това Гудуайф Хопкинс, както и измъчените деца бяха призовани в съда.
На процеса Гуди Хопкинс често отказваше да говори на английски и отговаряше на галски на съдията, който не разбираше нищо. Всеки път, когато хапеше устните си, децата изпадаха в поредните припадъци пред очите на всички в залата, крещейки, че са били бити. Ако тя докоснеше ръката или главата си, децата започваха да крещят, че са «жестоко измъчвани», удряни, оставяни гладни или убождани по тялото.
Стаята на тъкачката беше претърсена и намериха няколко парцалени кукли и козина от коза. В съда «вещицата призна, че е използвала тези кукли, за да измъчва обектите си, като е поставяла наплюнчения си пръст върху куклите, а след това ги е почиствала». После, в един момент в хода на процеса, Хелън изкрещя, че е видяла «малка жълта птица да суче от пръстите на обвиняемата». Същото потвърдиха и братята и сестрите й. Съдията заключи, че обвиняемата е призовала невидими духове.
Имаше достатъчно доказателства и Гуди Хопкинс беше обвинена, че е вещица, а след това беше обесена. След нейната смърт мъките на децата приключиха.“
Фрея потръпна и затвори памфлета. Не можеше да чете повече. Какви преувеличения и неистини! Гуди Хопкинс трябва да се е надсмивала над съдебния процес, който всъщност е бил един фарс. Дали наистина тези кукли са принадлежали на нея или са били направени нарочно, за да я уличат? От самото начало на есето си личеше, че Хукър е решил да се заяжда със старата ирландска тъкачка, защото не беше му се отдала възможност да й каже в лицето, че е гнусна, отвратителна и подла.
Момичетата бяха притихнали и се опитваха да асимилират това, което Фрея беше прочела. Аби стана и отиде в центъра на стаята, откъдето можеше да вижда всички около масата. Тя се усмихна и се поклони. Беше предизвикала вниманието им. Посегна към шапката си, свали я и я сложи в джоба на престилката си. Махна фибите от кока си и осветената й от слънцето тъмна коса се разпиля по раменете. Бавно разклати главата си. Момичетата я гледаха безмълвно, хипнотизирани от приспивните й движения. Беше наистина пленителна.