![Вълчият брат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/9/vlchiyat-brat-bg-download.jpg)
Вълчият брат [bg]
- Автор: Пейвер Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Дограмаджян
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълчият брат [bg]». Краткое содержание книги:
Смъртно ранен от обладана от демон мечка, бащата на Торак го заклева да открие Планината на Световния дух. Само така ще може да бъде спряна унищожаващата всичко по пътя си зла сила. Момчето не подозира, че осиротялото вълче, на което се натъква, бягайки от демона, ще стане негов побратим и ще се окаже тайнственият водач към планината, за който е споменал баща му. Торак няма представа за невероятните умения, които притежава, нито че съдбата е предопределила да се изправи срещу група могъщи шамани, готови да отворят дверите на ада, за да станат господари на света. А времето отлита. Скоро Червеното око ще се изкачи високо в нощното небе и демонът ще стане непобедим…
Рен преглътна.
— Един от нашите изгуби окото си по същия начин — каза тя. — Моят клан е в приятелски отношения с Видрите. Ние… няма да ти сторим зло.
— Може би — отвърна Скиталеца. Извади от устата си един кокал и внимателно го пъхна под наметката си. — Но те го носят със себе си. — Изведнъж спря рязко и огледа склоновете. — Скиталеца забрави — Нарик го помоли за лешници! Къде ги тия пусти лешници, а?
Торак намести Вълк в ръцете си.
— Злото, което носим… Да не искаш да кажеш, че…
— Те знаят какво искам да кажа — прекъсна го Скиталеца. — Мечката, демонът мечка. Скиталеца го предупреди да не я предизвиква!
Момчето спря.
— Предупреди кого? Да не говориш за сакатия скитник? Онзи, който е направил мечката?
Ръгване с ножа го подкани да върви.
— Сакатият, да, точно той! Умникът, дето иска да заповядва на демоните. — Още от лаещия смях. — Обаче момчето от Вълчия клан не знае за демоните, а? Дори не знае какви са! О, да, Скиталеца не е вчерашен!
Рен изглеждаше изненадана. Торак избягна погледа й.
— Скиталеца знае за момчето — продължи мъжът, все още оглеждайки хълмовете за лески. — О, да. Преди кремъкът да го удари, той също беше умен. Знаеше, че ако умреш и изгубиш душата на името си, ще станеш призрак и ще забравиш кой си. Скиталеца съжалява призраците. Но ако изгубиш душата на клана си, тогава се превръщаш в демон.
Той се наведе към Торак и едва не го задуши с отровния си дъх:
— Помисли върху това, момко от Вълчия клан. Без душата на клана, ставаш демон. Имаш грубата сила на Нануак, но без чувството за клан, което да я опитоми. Само яростта, че нещо ти е било отнето. Затова демоните мразят живите.
Торак знаеше, че Скиталеца казва истината. Вече беше виждал тази омраза. Тя бе убила баща му.
— Ами сакатият? — попита дрезгаво. — Този, дето е уловил демона и го е затворил в тялото на мечката? Той как се казва?
— Ох! — Скиталеца махна на Торак да продължава да върви. — Толкова умен, толкова хитър. Отначало той иска само малките демони, пълзящите и припкащите. Но все не му стигат, винаги иска повече. Затова създава хапещите и ловците. Ама пак не му стигат. — Той се ухили и момчето усети как го залива нова вълна от смрад. — Накрая призовава… Първичния демон.
Рен ахна уплашено.
Торак не проумяваше.
— Какъв Първичен демон?
Скиталеца се засмя.
— А, тя знае! Момичето от Гарвановия клан знае!
Рен срещна очите на Торак. Нейните бяха потъмнели.
— Колкото по-силни са душите, толкова по-силни стават демоните. — Тя облиза изсъхналите си устни. Първичният демон се появява, когато умре нещо много могъщо — например водопад или ледена река — и душите му се разпръснат. Той е най-могъщият демон от всички.
Вълк се заизвива в ръцете на побратима си и щом се освободи, изчезна между папратите.
— Първичната сила — повтори Торак смаяно.
Обясненията за демоните, изглежда, бяха разстроили Скиталеца и той не спираше да говори за тях.
— Ах, колко мразят живите — мърмореше той и се полюшваше леко. — Много ярки, много ярки, ох, всички тези светещи, светещи души! Боли! Боли! Те са виновни — момчето-вълк и момичето-гарван! Те го водят със себе си в красивата долина на Скиталеца.
— Но нали вече излизаме от нея? — каза Рен раздразнено.
— Ето, виж — обади се и Торак, — почти сме на върха и…
Скиталеца не искаше да се успокои.
— Защо го правят? — крещеше той. — Защо? Скиталеца не им е сторил нищо лошо! — Размаха лъковете над главата си и ги хвана в двата края, сякаш искаше да ги счупи на две.
Рен не издържа и извика:
— Да не си посмял! Да не си посмял да направиш нещо на лъка ми!
— Назад! — ревна Скиталеца. — Или Той ще ги строши като вейки!
— Свали ги долу! — изкрещя момичето и скочи към него, като се опитваше напразно да достигне лъка си.
Торак трябваше да действа бързо. Припряно разтвори торбата с храна и протегна длан към Скиталеца:
Вземи! — извика той. — Лешници за Нарик!
Ефектът беше незабавен.
Лешници… — измърмори Скиталеца. Пусна лъковете им на камъните, грабна ядките от ръката на Торак и клекна на земята. Извади един камък от наметката си и започна да ги троши.
— Хм, сочни и сладки. Нарик ще остане доволен.
Рен прибра предпазливо лъковете и ги избърса от влагата. Подаде на Торак неговия, но той не го взе.