Тихият палач [bg]

— Извадихме късмет. Особено с онзи куршум, който е до голяма степен запазен. Това е като да ударим джакпота — каза Марино. — Може би това е подаръкът ти за рождения ден от вселената. Опитвам се да се сетя на колко си години.

— Не бих си хабила мозъка за това.

— Изглеждаш добре, докторе, като се има предвид през какво си преминала.

— Много мило. Ще се направя, че не съм чула частта с „като се има предвид“.

— Сериозно. Като се замисля къде работиш. Няма слънчева светлина, хладно е. Непрекъснато си изложена на изпарения от формалин. Той запазва тъканите от разлагане, нали така? А остаряването е същото. — Той ме стреляше със собствените ми шеги. — Започваш да се разлагаш, умират кожата, мускулите, косата. Нали казват, че започваш да умираш в мига, в който се родиш. Кой да знае, че моргата може да се окаже изворът на младостта.

— Това е моя реплика, която ти току-що ми открадна. И успя да ме потиснеш — казах му аз разсеяно. Безпокойството ме разкъсваше.

Познавах оръжейни маниаци, които чистеха гилзите, преди да ги превърнат в патрони. Луси например. Тя имаше собствено стрелбище и сама си правеше амунициите в работилница, която бе оборудвана като оръжейница, включително и с барабани с най-различни размери. Но никога не бях чувала някой да чисти така готови патрони. Гилзи — да, но истински патрони — не. Почудих се как точно се прави.

Написах на Ърни: „Трябва да поговорим. Колко още ще останеш в лабораторията?“.

„Още малко. Следва FTIR. Не спирам да работя.“

Използваше инфрачервена спектроскопия с трансформация на Фурие (FTIR) — светлини с различна честота за анализ на остатъците. Този метод не поглъщаше и не унищожаваше уликите като при газова или течна хроматография. Почудих се какво ли е заподозрял. Вероятно наличието на някакъв химикал. Пак се сетих за племенницата ми и за това, което бе научила от мен. Ползвах препарат „Флиц“ откакто се помнех, той беше моят универсален отговор срещу ръжда, корозия, отлагане на калций и дори за чистене на стъкло. Бях виждала кутии от него в работилницата на Луси. Ползваше го, когато чистеше ръчно метал с парче плат.

— Маями, а? — Марино отново се сети за Флорида. — Само да не ти хрумне пак да се местиш там. Трябваше да ми кажеш за новия апартамент.

— Мислех, че ще отседнем в курорт. Бентън организира всичко. Апартаментът беше изненада. Виждала съм снимки, това е. И не знам защо ти е толкова важно. Това, за което трябва да се тревожиш в момента, е, че онзи мошеник, който се представя за застрахователен детектив, изглежда, е общият знаменател във всичко случващо се.

— Той няма нищо общо с Ню Джърси. С онези случаи — каза Марино.

— Сигурен ли си? Ами застраховките на жертвите? Случайно да са били в Ти Би Пи?

— До днес не бях чувал за Блум. Не знам за никаква застрахователна връзка при убийствата от Джърси.

— По-добре попитай.

— Какъв късмет, че си ми партньор, иначе нямаше да знам какво да правя.