![Смъртоносен експеримент [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/3/smrtonosen-eksperiment-bg-download.jpg)
Смъртоносен експеримент [bg]
- Автор: Локк Джон
- Серия: Донован Крийд #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 9786191710072
- Переводчик: Haдя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносен експеримент [bg]». Краткое содержание книги:
- Кълна се, че беше той, Козмо. - Беше видимо уплашена. Трепереше. Стисна ръката ми още по-силно. - Слава богу, че си тук - промълви.
- Какво смяташ, че иска?
- Мисля, че ни следи.
28
Повиках келнера, дадох му кредитната си карта и го помолих да ни извика такси. Станах и казах:
- Излизам отпред да проверя дали си е тръгнал.
- Моля те, не излизай - възрази Алисън. - Може да пострадаш.
- Всичко ще е наред. Само ще поогледам.
- Чакай - каза тя, - запиши телефона ми. Ако има проблем, само натисни избиране.
Продиктува ми номера и аз го записах в телефона си. Излязох през предната врата и обиколих ресторанта, като търсех мрачни местенца, където можеше да се крие грамаден мъж. Озовах се лице в лице с него, щом завих зад втория ъгъл. Насочи пръст към мен с вдигнат палец, сякаш държеше пистолет. Отпусна палеца си и каза:
- Бум!
Ужасяващо деформираният гигант наистина ни беше проследил, както го бях помолил, когато му се обадих от „Пъстрото прасе“ след разговора си с Дарвин.
Задачата му беше да дойде в Далас, да ни следи и да уплаши до смърт Алисън. Името му е Огъстъс Куин и също като Кали е неразделна част от екипа ми, което означава, че е наясно къде са погребани повечето трупове.
Буквално.
- Не е споменавала Афая - осведомих го. - Не че съм очаквал това.
- Няма значение. Дарвин беше прав за нея.
- В какъв смисъл?
- Краде те.
- Без майтап?
Той се изкиска.
- След като тръгнахте, използвах ключа, който остави в саксията, и взех куфара ти, както се разбрахме. Занесох го в стаята си в края на коридора - между другото съм в триста двайсет и шеста - и когато излязох, видях двама мъже да влизат в стаята ви.
- С ключ?
Той кимна.
- Може да са се договорили с момичето на рецепцията.
- С пиколото - каза Куин.
- Сигурен ли си?
- Абсолютно. Отидох във фоайето и ги изчаках. Слязоха с асансьора, отправиха се директно към него и вдигнаха скандал. Доста ръкомахаха, та успях да видя затворническа татуировка на ръката на единия, който се опита да те ограби.
Помълчахме малко.
- Сигурен ли си, че Алисън участва? - попитах.
- Ако не е така, откъде ще му хрумне на пиколото, че имаш нещо за крадене в куфара?
- Значи флиртува с мен по време на вечерята, обажда се на пиколото и той вика бандитите.
- Така мисля - потвърди Куин.
- Доста рискован ход за одитор.
- Одиторите по цял ден гледат парите на другите - каза Куин.
- Добра причина.
- Интересно как ще се държи довечера - каза Куин, - когато открие, че обирът се е провалил.
- Мислиш, че няма да може да го преживее?
- Точно така мисля.
- Значи вярваш, че планът ни ще успее?
- Огъстъс Куин кимна.
- Само дето ми се струва, че ще хванем затворници, вместо терористи.
- Може затворниците да са свързани с терористи.
- Има един начин да разберем.
- По-добре да се връщам - казах. - Постарай се да ни изпревариш на път към хотела.
- Дай ми пет минути преднина - помоли той.
29
Когато се върнах в ресторанта, Алисън беше ужасена.
- Слава богу, че си добре! - възкликна тя. - Така се разтревожих.
Нямаше как да не и призная, че притежаваше актьорска дарба. Но трябваше да се съглася и с Куин: истинският тест предстоеше вечерта, когато тя трябваше да съчини план Б. В този момент си помислих, че ако се справи убедително, бих могъл да ѝ предложа да работи за мен, след като всичко приключи.
- Видя ли го? - попита тя.
- Да. Но той побягна.
- Мислиш ли, че ще се върне в хотела?
Поклатих глава.
- Съмнявам се.
Таксито пристигна и пътувахме мълчаливо към хотела. Предложих да си вземем кафе, преди да се качим в стаята, но тя отказа. Наблюдавах я внимателно, докато минавахме през фоайето дали ще потърси погледа на пиколото. Не го направи. Отново си отбелязах колко е добра. Родена измамница.
Качихме се в асансьора и натиснах бутона.
- Е - попитах, - искаш ли да пийнем нещо от минибара, чаша вино може би?
Тя се усмихна.
- Звучи чудесно - отговори, - но денят беше дълъг. Мисля да си легна рано. Може ли да отложим питието за друг случай?
- Разбира се - съгласих се.
Вратите се отвориха. Тя ме погледна като изгубено момиченце и попита:
- Ще ме изпратиш ли до стаята?
Поклоних се.
- За мен ще бъде чест - отговорих.
- Козмо Бърлап - моят рицар в бляскави доспехи!
Позволи ми да я целуна по бузата, преди да се оттеглим в стаите си. Прокарах картата през ключалката на вратата си, влязох и се отправих директно към минибара.