Смъртоносен експеримент [bg]

Опашката за регистрация на гости във фоайето се дви­жеше бързо между две плюшени въжета. След като Али­сън се регистрира, направи ми знак да отида при нея на рецепцията. Изпълних поканата ѝ и се зачудих какво ли очакваше да научи, докато ме наблюдава да се регистри­рам. Дали държеше да се увери, че името ми наистина е Козмо Бърлап? Или пък да разбере каква кредитна карта използвам, за да платя сметката си? Дали беше възможно да си опитва да научи номера на стаята ми, за да може да ми се обади или дори да ме посети? Вероятно просто проявяваше любезност. Помолих жената на рецепцията да ни даде свързани стаи.

Тя погледна към Алисън и попита:

- Вие съгласна ли сте, госпожице?

- Господи, да! - измърка Алисън без следа от смуще­ние. После се обърна към мен. - Този красив търговец на бижута ужасно ме зарадва!

По пътя към асансьора казах:

- Трябва да проведа няколко телефонни разговора. Ис­каш ли да се видим след около час и да вечеряме заедно?

Тя отговори.

- Звучи чудесно. Ще се освежа. Само почукай, щом си готов.

Трябваше да вечерям с Алисън извън „Мариот“ заради ужасяващия човек във фоайето, за когото беше убедена, че я зяпа. Промъкнахме се покрай страшния мъж и взе­хме такси до „При Фратели“.

Въпреки че обичам италианска храна, предпочитам изисканите вечери. И все пак този семеен ресторант предлагаше чудесна храна на много добри цени. Подбо­рът на вина включваше широка селекция на италиански крайбрежни сортове. Бих ги комбинирал чудесно с ита­лиански хляб и антипасти, но заложих на специалитета на заведението - голяма домашно приготвена тънка пица „Пеперони“, която си разделих с Алисън.

Както често се случва на първа среща, която върви добре, разговаряхме на какви ли не безопасни теми и само един два пъти изпаднахме в откровения като само­тата на пътуването, която тя спомена няколко пъти. По време на вечерята нямаше особен физически контакт, тъй като се хранехме с пръсти. Нямаше обаче и съмнение относно намеренията ѝ към мен, ако се съдеше по страст­ните ѝ физиономии, намигането и чувственото облизва- не на устните. Алисън ми изпращаше повече сигнали от помощник треньор в края на деветия ининг.

С други думи, Дарвин бе направил съвършения избор за прикритието ми по отношение на нея.

За съвестен одитор Алисън показваше завидна из­дръжливост на алкохол. След трите чаши вино тя беше обърнала една чаша от запазената си марка - космополи- тън - и беше подхванала втората, когато изведнъж преб­ледня.

- Ето го пак! - прошепна.

Понечих да се извърна, но тя ме хвана за ръката.

- Не поглеждай - спря ме.

- За кого говориш?

- За големия страховит мъж от фоайето на хотела.

Замълчах за миг, за да го обмисля.

- Онзи, от когото се уплаши? Сигурна ли си?

- Да - прошепна тя. - Току що го видях през прозореца.

- Може да е било просто отражение.