И след това… [bg]

— Ей, ти, ела с мене да ми дадеш кода, за да отворим вратата.

Злодеят блъсна началника към една стая в дъното на залата. Чу се щракането на блокировката и отварянето на металическа врата, а не след дълго по-неясни шумове дадоха да се разбере, че са отворили втора врата.

Човекът с качулката бе останал в основната зала, за да надзирава заложниците. Изправен зад едно от бюрата, той искаше да покаже на всички, че изцяло владее положението.

— Никой да не мърда! Никой да не мърда! — изреваваше той час по час.

От двамата бандити той несъмнено бе слабото звено. През няколко секунди си гледаше часовника и дърпаше с некоординирани движения долната част на качулката, която болезнено стягаше врата му. По едно време изкрещя:

— Тод, какво се мотаеш още? Размърдай се, по дяволите!

Но другият, улисан да опразва трезора, не му отговори.

Подир малко, не издържайки повече, той с рязко движение махна качулката от главата си. Пот струеше от челото му и очертаваше тъмни кръгове на дрехата под мишниците му. Може би вече се бе запознавал за кратко с прелестите на затворническия живот и изпитваше неудържим страх да не се озове пак там за по-дълъг срок.

Защото този път играеше на едро: въоръжено нападение, придружено с насилие. Рискът бе голям, а времето летеше.

Най-сетне „военният“ влетя в главния салон, носейки тежък сак, натъпкан с пари. Той извика на съучастника си:

— Твой ред е, Ари, бягай да събереш реколтата.

— Слушай, Тод, да изчезваме веднага, имаме достатъчно мангизи за…

Но човекът с армейските дрехи не мислеше така.

— Изчезвай да прибереш останалото, гнида такава!

Натан опита да се възползва от този спор, за да се приближи до Кендис. Сърцето му лудо биеше. Чувстваше се отговорен за живота на младата жена.

Когато почти бе стигнал до нея, така нареченият Ари се втурна и му нанесе страхотен ритник, при който главата му изтрака в плоскостта на бюрото.

— Да си стоиш на място, разбра ли?

Но „военният“ се озова с един скок при него и закрещя:

— Казах ти да отиваш за парите, кретен! Аз ще ги пазя тука!

Натан бе зашеметен. Малко по малко възвърна съзнанието си, след което опипа разцепената си вежда. Струйка кръв се стичаше по слепоочието и капеше по ризата му. Ако излезеше жив оттук, доста време щеше да разнася подутата си физиономия.

В този момент Кендис направи движение към него. Натан вдигна глава. Тя му хвърли тревожен поглед, който сякаш питаше: „Как си?“. За да я успокои, той й кимна леко с глава.

Младата жена се опита да се усмихне, но Натан забеляза, че бе съвсем пребледняла, без никакъв цвят по лицето.

Той продължаваше да я гледа право в очите, когато изведнъж всичко в съзнанието му се срина. За частица от секундата лицата на Кендис и Малори се наложиха едно върху друго.