Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 163
Перейти на страницу:

До ден-днешен Сетракян продължаваше да я чувства в себе си всеки път, когато го завладееше страхът — било, докато пресича тъмна улица, докато затваря нощем магазина си или докато се буди от кошмарите си. Дрипите на спомените му оживяваха. Самият той на колене, гол и се моли. В сънищата си усещаше дулото на пистолета, опряно на тила му.

Лагерите на смъртта нямаха никаква друга функция, освен да убиват. „Треблинка“ беше маскирана така, че да прилича на железопътна гара, с пътните знаци, разписанията и зеленината, увила се около телената ограда. Пристигна там през септември 1942 г. и прекара цялото време в работа. „Да си заработиш дъха“, така го наричаше. Беше кротък човек, млад, но възпитан добре, изпълнен с мъдрост и състрадание. Помагаше на толкова затворници, колкото можеше и непрекъснато се молеше на ум. Въпреки всички жестокости, на които ставаше свидетел всеки ден, той вярваше, че Бог бди над всички хора.

Но една зимна нощ, в очите на едно мъртво нещо, Ейбрахам видя дявола. И разбра как светът е различен от онова, което си беше представял.

Беше след полунощ и лагерът бе толкова тих, колкото Сетракян изобщо го беше виждал дотогава. Горският шепот бе затихнал и студеният въздух пронизваше костите му. Помръдна леко върху нара си и се взря слепешком в обкръжилия го мрак. И тогава го чу…

Чук-чук-чук.

Точно както неговата бубе му беше разправяла… звучеше точно както тя го беше казала… и по някаква причина това го правеше още по-страшно.

Дъхът му замръзна и той усети горящата дупка в сърцето си. В един ъгъл на бараката тъмнината се раздвижи. Нещо… гигантска мършава фигура се отлепи от мастилено черните дълбини и се плъзна над спящите му другари.

Чук-чук-чук.

Сарду. Или нещо, което някога е било Сарду. Кожата му беше набръчкана и тъмна, сливаше се с гънките на широкия му тъмен халат. Съществото се движеше с лекота. Плъзгащо се над пода безтегловно привидение. Закривените като на птица нокти на краката му съвсем тихо стържеха в дървения под.

Но… беше невъзможно. Светът беше реален… злото беше реално и го обкръжаваше непрекъснато… Но това не можеше да е реално. Това беше бубе мейсех. Бубе…

Чук-чук-чук.

За секунди отдавна мъртвото Нещо се пресегна към нара срещу Сетракян. Ейбрахам вече успя да го помирише: сухи листа, пръст и плесен. Успя да зърне почернялото му лице, което изплува от потъналото в мрак тяло… Нещото се надвеси и подуши врата на Завадски — млад поляк и здрав работник. Съществото се извисяваше на височината на бараката и главата му се губеше горе между гредите. Дишаше хрипливо и настървено, възбудено и гладно. Придвижи се към следващия нар, а там лицето му за миг се очерта на светлината от близкия прозорец.

Потъмнялата кожа стана полупрозрачна като срязано късче сушено месо. Цялото изглеждаше сухо и матово… освен очите му: две блестящи кълба, които сякаш грееха непрестанно като разпалени въглени, поели живителен дъх. Пресъхналите му устни се изтеглиха назад и оголиха зацапани венци, и два реда малки пожълтели и невероятно остри зъби.

Съществото се задържа над крехката фигура на Ладислав Зажак, старец от Гродно, дошъл късно и болен от туберкулоза. Сетракян беше подкрепял Зажак още от пристигането му, ориентираше го в обстановката и го криеше от проверките. Самата му болест бе достатъчно основание за незабавна екзекуция, но Сетракян го обяви за свой помощник и в критични моменти го държеше далеч от погледа на надзирателите от СС и украинската охрана. Но Зажак вече бе свършил. Дробовете му се предаваха и още по-важното, беше загубил волята си за живот. Затворил се беше в себе си, рядко говореше, постоянно плачеше тихо. Беше се превърнал в бреме за оцеляването на Сетракян, но той упорстваше, макар че колкото и да се стараеше, не можеше да вдъхне сили на стареца. Ейбрахам го чуваше как се разтърсва от пристъпите на кашлица и хлипа тихо чак до разсъмване.

Но сега, надвиснало над него, Съществото оглеждаше Зажак. Накъсаният дъх на стареца изглежда го зарадва. Като ангел на смъртта простря черната си сянка над крехкото тяло на възрастния мъж и лакомо цъкна с пресъхнало небце.

Какво направи Съществото след това… Сетракян не можа да види. Имаше някакъв шум, но ушите му отказаха да го чуят. Огромното зловещо същество се надвеси над главата и врата на немощното тяло. Нещо в стойката му говореше за… ядене. Старческото тяло на Зажак потрепери и се сгърчи едва доловимо, но, забележително, старецът изобщо не се събуди.

1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)