Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 163
Перейти на страницу:

— А вие как щяхте да можете да ме посетите? — сопна ѝ се той може би по-рязко, отколкото се канеше.

ЩРАК, ХРУСС И ПУК…

— Но ако… ако трябва да се върнеш там? Ако този път искат да останеш?

Беше изтощително да се налага да разсейва страховете ѝ за сметка на своите.

— Все едно, не мога да пропусна работата си. Знаеш, че без заплатата ми сме на ръба.

Домакинството им разчиташе единствено на неговия доход. А Ансел не можеше да започне втора работа, защото кой тогава щеше да пазарува от бакалията?

— Знаеш, че аз… не бих могла да се оправя без теб — каза тя. Никога не бяха обсъждали болестта ѝ. Най-малкото, не в качеството ѝ на болест. — Имам нужда от теб. Ние имаме нужда от теб.

Кимването с рамо на Ансел беше по-скоро като поклон, сгъване в кръста, вместо във врата.

— Господи, като си помисля за всички онези хора. — Представи си спътниците си, съседите си от дългия полет. Семейството с трите пораснали деца два реда пред него. Старата двойка, която седеше от другата страна на пътеката. Те спяха през повечето път, белокоси глави, отпуснати на една и съща пътна възглавница. Светлорусата стюардеса, която капна от диетичната сода в скута му. — Защо точно аз, знаеш ли? Има ли някаква причина да оцелея точно аз?

— Има причина — отвърна тя, скръстила ръце на гърдите си. — Аз.

По-късно Ансел отведе кучетата в сайванта в задния двор. Дворът беше главната причина да купят тази къща: имаше достатъчно място за игра за децата и кучетата. Ансел си имаше Пап и Герти още преди да срещне Ан-Мари, а тя ги беше обикнала поне толкова, колкото обикна и него. Те също я заобичаха безусловно. Като Ансел, като децата — макар че Бенджи, по-големият, започваше от време на време да оспорва ексцентричностите ѝ. Това най-вече се изразяваше в конфликти по повод бейзболните тренировки и срещи на осемгодишния им син. Ансел вече долавяше, че Ан-Мари леко се отчуждава от момчето. Но Пап и Герти никога нямаше да ѝ се опълчат, стига да продължаваше да ги тъпче с храна. Страхуваше се за децата, докато растат, боеше се, че можеха да надраснат майка си на твърде ранна възраст и така и да не успеят да разберат защо като че ли предпочиташе кучетата пред тях.

В подпорните греди в средата на стария градински сайвант беше завинтен метален градински пилон с две вериги, закрепени за него. По-рано тази година Герти беше избягала и се върна с белези от бой по целия гръб и по краката. Някой я беше напердашил с прът. Затова вече ги връзваха на веригите нощем, заради собствената им безопасност. Много бавно, задържайки главата и врата си в една линия, за да сведе болката до минимум, Ансел постави на пода храната и водата им, после прокара длан през рошавата козина на огромните им глави, докато ядяха. Искаше само да ги почувства по-реални, да ги възприеме такива, каквито са в края на този щастлив ден. Излезе и затвори вратата, след като ги върза за пилона и се задържа там, загледан към къщата си. Опита се да си представи този свят без себе си. Днес беше видял как плакаха децата му. И той плака с тях. Семейството му се нуждаеше от него повече от всичко друго.

Внезапна разкъсваща болка в шията го разтърси. Той се вкопчи в ъгъла на кучешкия сайвант, за да се задържи да не падне и за няколко секунди остана замръзнал така, превит на две, разтреперан, опитващ се да надвие тази изгаряща, режеща като нож болка. Най-после премина и го остави с шума като от раковина, долепена до ухото. Леко опипа с пръсти шията си. Беше твърде болезнено на допир. Опита се да я разкърши, за да възвърне подвижността ѝ и изви колкото можеше главата си назад към нощното небе. Горе светеха звезди и проблясваха светлините на самолетите.

Оцелях, помисли си той. Най-лошото свърши. Това скоро ще мине.

Същата нощ го споходи ужасен сън. Някакъв побеснял звяр гонеше децата му из къщата, но когато Ансел затича, за да ги спаси, откри, че има ноктести пръсти като на чудовище вместо длани. Когато се събуди, половината му легло беше подгизнало от пот и той бързо стана… Но го разтърси нов пристъп на болка.

ЩРАК

Ушите, челюстта и гърлото му се бяха слепили от същата стягаща болка, от която не можеше да преглътне.

ХРУСС

Болката в основата на хранопровода беше съсипваща.

А след това се появи жаждата. Жажда, каквато никога досега не беше изпитвал… Подтик, който никога нямаше да бъде утолен.

Когато почувства, че отново може да се движи, прекоси коридора и влезе в тъмната кухня. Отвори хладилника и си сипа висока чаша лимонада, после още една и още една… а скоро вече пиеше направо от каната. Но нищо не можеше да утоли жаждата. Защо се потеше толкова?

1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)