Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 163
Перейти на страницу:

Гюс сгъна листовете и плика от жабката, натика ги в джобовете си, пресуши останалото от първата бира, смачка кутията на бучка алуминий и излезе от кабината. След миг колебание влезе отново и с кърпата изтри волана, копчетата на радиото, жабката, дръжките на вратата отвътре и отвън, и всичко друго, което мислеше, че може да е пипнал.

Огледа из гаража. Единствената светлина вече идваше между перките на вентилатора, а прахта се стелеше като мъгла в смътните ѝ лъчи. Гюс изтри ключа за запалване, после заобиколи отстрани до задните врати на буса. Само за проба опита дръжките. Бяха заключени.

Помисли за миг, а после любопитството го надви. Опита ключа.

Ключалките бяха различни от запалването. Това отчасти го облекчи.

Терористи, мина му през ума. Би могло да съм един шибан терорист вече. Докарал съм кола, фрашкана с експлозиви.

Това, което можеше да направи, бе да изкара товарния бус оттук. Да го паркира пред най-близкия полицейски участък, да остави бележка на прозореца. Да ги накара да видят има ли нещо или няма.

Но тези шибани кучи синове имаха адреса му. Адреса на неговата мадре. Кои бяха те?

Ядоса се и горещината на срама го прониза по гърба. Блъсна веднъж с юмрук по страната на белия минибус, показвайки недоволството си от сделката. Отвътре отекна задоволителен звук, който наруши тишината. После се предаде, хвърли ключа на предната седалка и блъсна с лакът шофьорската врата — нов задоволителен звук.

Но след това, вместо гаражът отново да затихне бързо, Гюс чу нещо. Или му се стори, че чу. С последните лъчи светлина, пропълзели през решетката на вентилатора, Гюс тръгна право към затворените задни врати и се заслуша, като почти опря ухо до багажника.

Нещо. Почти като… ръмжащ стомах. Същият кух, къркорещ глад. Раздвижване.

О, я майната му — реши той и отстъпи назад. Станалото — станало. Стига бомбата да гръмне под Сто и десета, какво ми пука?

Глухо, но съвсем отчетливо дрънн от вътрешността на буса го накара да подскочи назад. Хартиената торба с втората бира се изплъзна под свитата му ръка, кутията се пръсна и разля пенливата течност по прашния под.

Разлятото се утаи на сива пяна и Гюс се наведе да почисти оцапаното, после се спря присвит, с ръка върху подгизналата торба.

Товарният бус едва забележимо се наклони. Пружините под рамата звъннаха леко.

Нещо се беше раздвижило или изместило вътре.

Гюс се изправи, остави долу пръсналата се бира и тръгна заднешком към изхода, а обувките му застъргаха в зърнистия под. След няколко крачки се спря и се овладя с усилие. Номерът му в подобни ситуации бе да си мисли, че някой го наблюдава как губи хладнокръвие. Обърна се и тръгна спокойно към затворената гаражна врата.

Пружината отзад изскърца отново и забави стъпката му, но не можа да го спре.

Стигна до черното табло с червен бутон до вратата. Шибна го с широката част на дланта си, но не последва нищо.

Удари го още два пъти, първия бавно и леко, втория — силно и бързо. Пружинният спусък като че ли беше заял от неупотреба.

Бусът изскърца отново и Гюс не си позволи да се озърне назад.

Гаражната врата беше направена от гладка стомана, без ръкохватки. Нищо за дърпане. Изрита я веднъж и тя едва издрънча.

Ново блъскане от вътрешността на минибуса, почти в отговор на неговото, последвано от силно изскърцване и Гюс отново се хвърли към бутона. Шибна го отново мълниеносно бързо и най-сетне скрипецът забръмча, моторът прещрака и веригата се задвижи.

Вратата започна да се повдига от земята.

Гюс се озова навън преди да се е вдигнала наполовина, изпълзя като рак на тротоара и бързо си пое дъх. Обърна се и изчака, изгледа как вратата се отвори догоре, задържа се и отново се спусна надолу. Увери се, че е затворена плътно и нищо не се е измъкнало навън.

След това се огледа, успокои нервите си и опипа шапката на главата си. Закрачи към ъгъла гузно нетърпелив да остави още една пресечка между себе си и колата. Прекоси Веси стрийт и се озова пред бариерите на Джърси и строителните огради около карето на бившия Световен търговски център. Всичко вече бе разкопано. Огромният изкоп бе като зейнала рана между кривите улици на Долен Манхатън, с кранове и строителни камиони, които отново застрояваха терена.

Гюс се отърси от вледеняващия мраз. Разгъна телефона до ухото си.

1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)