История на Българското възраждане
- Автор: Стоянов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Българското възраждане». Краткое содержание книги:
Изданието може да бъде полезно и на докторанти, специалисти по история и всички, които проявяват интерес към събитията и процесите от българската история през XVIII и XIX век.
Датирането в изложението е по стар стил — практиката, която по това време се използва в Европейския изток. За да се получи датиране по нов стил, за XIX век се прибавят 12, а за XX век — 13 дни.
През XVIII в. в буржоазна Европа шестват идеите на Просвещението и в техния периметър вече попадат и българските земи. Те създават сред интелигенцията и целия народ култ към образованието и напредъка. Заедно с тях проникват и новите педагогически възгледи за демократично, общодостъпно образование на роден език, освободено от влиянието на църквата. Издигат се идеи за ново отношение към личността на ученика в духа на хуманизма.
Поради голямата изостаналост на българските земи, като затворена провинция на Османската империя, духовното пробуждане на народа протича много бавно. През XVIII в. социал-но-икономическата обстановка все още не е благоприятна за радикални практически промени. Затова съществена роля за ускоряване на духовните процеси в българското общество играят чуждите културни влияния. Между тях през втората половина на XVIII и началото на XIX в. най-силно е гръцкото.
По обективни причини възрожденските процеси в Гърция започват значително по-рано. Географското положение и съществуващите от векове търговски връзки между гръцките пристанища и пристанищата на другите крайморски страни определят силните позиции на гърците в стопанските отношения на Турция с чуждия свят. Чрез оживените контакти с Европа в Гърция рано започват да проникват новите икономически и културни постижения. Поради това гръцкото национално възраждане започва най-рано в сравнение с останалите християнски народи. То също се характеризира със силно просветно и националноосвободително движение, начело на които стои гръцката буржоазия. Така много преди българите гърците започват да откриват нови училища със светско учебно съдържание и модерна организация на основата на широко разпространения в Европа Бел-Ланкастерски метод (по името на създателите му — англичаните Андрей Бел и Джон Ланкастер). Такива училища се откриват през XVIII и началото на XIX в. в икономически по-издигнатите градове на гръцките земи и в цялата турска империя. Някои от тях бързо се развиват в средни учебни заведения и академии — в Атина, на о. Андрос, на о. Хиос, в Цариград, Смирна, Янина, Букурещ и др. Знаменити просветители и учители като Адамантиос Кораис (1748–1833 г.), Константин Ригас (1753–1798), Теофил Каирис (1784–1853 г.) и много други допринасят за укрепване на гръцката просвета и оказват силно влияние върху своите ученици.
През втората половина на XVIII в., когато новогръцката просвета е в подем, а в българските земи съществуват само килийни училища, българските занаятчии и търговци започват да изпращат децата си в гръцките модерни школи. Много български младежи, по-късно активни будители на народа, получават образованието си в тях. В Цариградската гръцка гимназия, намираща се в квартала Коручешме, учат Сава Доброплодни, Иван Богоров, Г. С. Раковски, Павел Бобеков, Гаврил Кръсте-вич, Никола Богориди, Алеко Богориди и др. В училището в Кидония получават знания Иван Селимински, Недко Бонев, Константин Фотинов, на о. Андрос учат Стоян Чомаков, Георги Атанасов, Иван Добровски, Иван Момчилов, в училището на о. Хиос — Райно Попович, в Янина — братята Димитър и Константин Миладинови, в Бейската академия в Букурещ — внуците на С. Врачански Атанас и Стефан Богориди, Никола Пиколо, Петър Берон и т.н. Много още са българите, които получават солидно за времето си образование в тези училища, а след завръщането си в отечеството стават носители на прогресивни идеи и борци за национална свобода.
В началото на XIX в. започва откриването на гръцки училища в етническите граници на българския народ. Те са дело на гръцката буржоазия в селищата, където живеят компактни групи гръцко население — Мелник, Сяр, Анхиало, Созопол, Варна. Такива училища откриват и някои богати българи в по-издигнати в икономическо отношение градове, като в тях за учители обикновено се назначават български младежи, получили образованието си в гръцките учебни заведения.
За първо гръцко светско училище в българските земи се приема основаното през 1810 г. училище в Сливен от даскал Антон Хаджи Кринчу (даскал Андончо). То се открива по инициатива на сливенските чорбаджии, подкрепени от фенерското духовенство. През 20-те години на миналия век в Сливен има 5 гръцки училища — 4 начални и едно класно.
През 1812 г. се открива новогръцко училище в Котел. В следващите години такива училища се откриват в Търново, Пловдив, Свищов, Карлово и т.н.
Като си създава силни икономически и културни позиции в турската империя, гръцката търговска буржоазия, поддържана от гръцкото духовенство и гръцката интелигенция, разработва план за установяване на своето господство над изостаналия в стопанско и просветно отношение български народ. Крайните гръцки националисти мечтаят за погърчване на българското население и за възстановяване на старата византийска империя. Главни органи на гръцката пропаганда са училищата и гръцкото духовенство в България. И все пак, независимо от целите, които си поставя гръцката буржоазия по отношение на българския народ, приобщаването на българите към гръцката образованост има положителни последици за българското културно-национал-но развитие. Именно в гръцките училища са подготвени първите дейци на Българското възраждане, които полагат основите на националната култура. От гръцкото училище и литература в българските земи проникват идеите, шестващи в Европа. Чрез тях се заимства и утвърждава взаимоучителната метода. Със своя пример гръцката буржоазия заразява българската буржоазия — тя проявява стремеж към нови знания, към утвърждаване и завоюване на престиж, към реформиране на съществуващите институции, а по-късно към извоюване на самостоятелност — икономическа и политическа.