История на Българското възраждане
- Автор: Стоянов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Българското възраждане». Краткое содержание книги:
Изданието може да бъде полезно и на докторанти, специалисти по история и всички, които проявяват интерес към събитията и процесите от българската история през XVIII и XIX век.
Датирането в изложението е по стар стил — практиката, която по това време се използва в Европейския изток. За да се получи датиране по нов стил, за XIX век се прибавят 12, а за XX век — 13 дни.
През февруари 1853 г. в Цариград пристига официалният пратеник на Русия княз А. С. Меншиков, който трябвало да уреди възникналите спорни въпроси и да подпише договор с Високата порта, гарантиращ правата на Русия като първостепенен покровител на християнското население в империята. Отказът на Турция, подкрепен от нейните западни покровители, довежда до окупацията на Дунавските княжества от руската армия през лятото на 1853 г. Този акт на Русия е последван от навлизането на обединените морски сили на Франция и Англия в Мраморно море, а през октомври 1853 г. Османската империя официално обявява война на Русия. На страната на Турция в тази война се включват още Франция, Англия, Сардинското кралство и Австрия.
При възникналата ситуация руската дипломация става по-отстъпчива и благосклонна към инициативите на българската емиграция и през март 1854 г. дава своето благоволение за създаването на Средоточно попечителство. Ръководството му включва седем души — Константин Чокан, Христофор Мустаков, Иван х. Бакалоглу, Александър Ходжик, Петър Протич, Христо Георгиев и Георги Атанасович. Попечителството създава свои клонове в Браила, Галац, Плоещ и други селища на север от Дунав. То се намира под силното въздействие на руската политика, следва инициативите на Петербург и си поставя задачата да набира доброволци, които да се включат в бойните действия на страната на руската армия. Освен това дейците на организацията и техните пълномощници събират разузнавателни данни, необходими на руското командване.
По същото време се формира и Одеското българско настоятелство. То има точна рождена дата — 2 февруари 1854 г. Негови членове също са едни от най-богатите български търговци в Одеса като Н. Хр. Палаузов, Н. М. Тошков, В. Рашеев братя Тошкович и др. Настоятелството е известно като благотворителна организация, но същинската му дейност е свързана с подпомагане на руската армия, набиране на доброволци, събиране на разузнавателни сведения, предоставяне на необходимите сведения на руското командване за по-известни и способни българи както сред емиграцията, така и във вътрешността на страната.
И Средоточното попечителство, и Одеското настоятелство са организации на най-едрата българска буржоазия, но още при тяхната поява между тях настъпват противоречия, свързани с опитите за налагане лидерството на едната над другата. Това довежда до обтягане на отношенията, но и двете организации правят много в подкрепа на руската армия. Така Н. Хр. Палаузов разработва дори проект за управление на освободените български области, тъй като дейците в Букурещ и Одеса вярвали в победата на Русия и освобождението на България като резултат от тази победа.
С помощта на специални емисари, изпратени сред българите във Влашко, Молдова, Бесарабия и Южна Русия, са събрани около 4 хил. доброволци, които са поставени под командването на гръцкия генерал Иван Самос. Недоволни от това, че грък е поставен начело на българите, двете организации продължават да набират нови доброволци, които се организират в самостоятелни български отряди, между които и един кавалерийски.
Неблагоприятният обрат за Русия във военните действия довежда до оттеглянето на руските войски от Дунавските княжества. Българските войскови части са разпуснати, а Одеското българско настоятелство получава официално признание едва след приключване на войната. Този обрат се отразява и върху подготовката на въстаническите акции във вътрешността на българските земи.
През 1855 г. в Търново е подготвено съзаклятие, свързано с имената на Никола Филиповски, Кънчо Кесариев, Петко Славейков. Те влизат във връзка със Средоточното попечителство в Букурещ, но подготовката по нападението над турския гарнизон в града пропада, тъй като заговорът е разкрит.
След приключването на войната и подписването на Парижкия мирен договор въстаническите надигания в българските земи продължават. През май 1856 г. във Видинско започва известната Димитракиева буна, носеща името на главния организатор Димитър Петрович от Силистра. Поради предателство въстанието е потушено сравнително лесно от турските войски, а главните организатори съумяват да се изтеглят в Сърбия. На 15 август 1856 г. се поставя началото на въстание в Търновско, начело с Никола Филиповски. Въпреки предварително привлечените многобройни симпатизанти от Търново, Габрово, Лясковец, Елена, Трявна и други селища на района, на уречения ден в Лясковския манастир се събира една малка чета от около 25 души. По пътя за Габрово четата води сражения с преследващите я турци, а предателството на тревненските и габровските чорбаджии ускорява нейното унищожаване.