Франкенщайн (Или новият Прометей)
- Автор: Шелли Мэри Уолстонкрафт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Франкенщайн (Или новият Прометей)». Краткое содержание книги:
Не мога да опиша какви мъки ми причиниха тези размишления; опитвах се да ги разсея, но колкото повече научавах, толкова по-болно ми ставаше. Ах, защо не останах завинаги в родната гора, без да познавам и чувствувам друго освен глад, жажда и жега?
Странно нещо е знанието. То се включва в ума, щом веднъж се добере до него, като лишей в скала. Понякога ми се искаше да се отърся от всякакви мисли и чувства, но научих, че има само един начин да се отървеш от болката и това е смъртта — състояние, от което се страхувах, без да го разбирам. Възхищавах се от добродетелите и възвишените чувства, обичах милите обноски и кротките нрави на обитателите на къщата, но бях изключен от всякакво общуване с тях освен пооткраднатия от мен начин: оставайки невидим и нечут, а това само разпалваше, а не задоволяваше желанието ми да се присъединя към човешкото общество. Не за мен бяха нежните думи на Агата и лъчезарните усмивки на очарователната арабка. Кротките поуки на стареца и оживените приказки на влюбения Феликс не се отнасяха до мен. Нещастен, жалък аз!
Някои други уроци ме поразиха още по-дълбоко. Научих за различните полове, как се раждат и израстват децата, как бащата се радва на детската усмивка и на лудориите на по-голямото дете, как целият живот и грижи на майката са посветени на скъпоценното бреме, как подрастващият ум се развива и събира знания, как хората са свързани помежду си по различен начин — братя, сестри и други.
А къде са моите приятели и роднини? Никакъв баща не бе следил израстването ми, нито пък майка ме бе дарявала с ласки и усмивки; или ако някога е било, то миналото бе изтрито от паметта ми — тъмна пропаст, в която нищо не различавах. Откак се помнех, моят ръст и размери си бяха все тези. Още не бях срещнал същество, което да прилича на мен, да желае да общува с мен. Кой съм аз? Въпросът възникваше отново и отново, но единственият отговор бе болезнен стон.
След малко ще обясня накъде ме насочиха тези мисли; но позволи ми засега да се върна към моите приятели, чиято история събуди в мен смесени чувства на негодувание, радост и учудване и в крайна сметка ме накара още повече да обичам и уважавам покровителите си (както обичах да ги наричам за себе си, поддавайки се на невинна, но и малко болезнена самоизмама).
ГЛАВА XIV
Доста време измина, преди да науча историята на моите приятели. Тя щеше неизбежно да ме изненада, защото много от обстоятелствата бяха интересни и невероятни за едно толкова неопитно същество като мен.
Старецът се казваше дьо Ласей. Произлизаше от добро френско семейство и дълго бе живял във Франция в охолство, уважаван от висшестоящите и обичан от равните на себе си. Синът му трябвало да постъпи на военна служба, а Агата заемала достойно място сред дамите във висшето общество. Няколко месеца преди да се появя, те още живеели в голям и богат град, наречен Париж, заобиколени от приятели и разполагащи с всички блага, които могат да набавят добродетелите, образованият ум и изисканият вкус в съчетание с добри доходи.
Причината за тяхната беда се оказа бащата на Сафи. Той бил турски търговец, живял дълги години в Париж, но изведнъж, по непонятни за мен причини, станал неизгоден на правителството. Бил арестуван и хвърлен в затвора същия ден, когато Сафи пристигнала при него от Константинопол. Осъдили го на смърт. Несправедливостта на присъдата била очевидна, цял Париж се възмутил и всички били на мнение, че причината е по-скоро вярата и богатството му, отколкото приписаното му престъпление.
По една случайност Феликс присъствувал на делото; той не можал да сдържи ужаса и възмущението си, когато чул решението на съда; дал на място тържествен обет да го спаси и започнал да търси начини. След многобройни неуспешни опити да проникне в затвора, най-сетне открил един прозорец с дебели решетки в неохраняваната му част, през който в килията на злочестия мохамеданин прониквала светлина; окован във вериги, той очаквал, обзет от отчаяние, изпълнението на жестоката присъда. Феликс отишъл през нощта под прозореца и известил затворника за намерението си. Турчинът, изненадан, но зарадван, направил всичко, за да разпали усърдието на спасителя си с обещания за щедро възнаграждение и богатство. Феликс презрително отхвърлил предложенията, но като съзрял прелестната Сафи, на която разрешили да посети баща си и която с жестове му изразила признателността си, младежът се съгласил, че затворникът действително притежава едно съкровище, което стократно би възнаградило неговите усилия и риск.