Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Събуди се потънал в пот и установи, че тъмносинята „цигара“ кротко се поклаща на частния пристан пред резиденцията на Бени. Разтърка очите си с юмрук и бавно се надигна. Запита се дали това, което беше сънувал, не е било пълното погребение на Соня, после погледна приятеля си, който завързваше катера за стърчащия наблизо кол.
— Бени — повика го. — Какво всъщност искат братята Бонита?
— Знае ли ги човек? — изръмжа той и отърка длани в панталоните си. — Знае ли човек какви мисли минават през главата на лудия? И двамата са напълно откачени, като шапкари — едва ли някой може да разбере намеренията им!
— Понякога наистина е така — отвърна Кроукър. — Но има случаи, при които лудостта служи на определена цел. Някога това ми беше професията: да откривам тази цел…
— Може би искат да ме убият — рече му, после размаха ръце: — Всъщност никакво „може би“, ами направо си е така! Но те се изживяват като богове, разбираш ли? Как беше оня лаф? Когато Господ иска да унищожи някого, той първо му отнема разума… Те искат да ме побъркат!
— А те побъркани ли са, Бени?
Парагваецът взе празния сак и напусна лодката. Кроукър го последва.
— Някога, преди много години, когато животът не е бил толкова… хм… сложен, майсторите на шапки са използвали живак за втвърдяване на копринените корди, с чиято помощ всяка шапка е получавала своята форма… Живакът е прониквал в кръвта им през пръстите и бавно ги е тровил. В крайна сметка повечето от тях са се побърквали… — Запали пура, изпусна облак ароматен дим над главата си и добави: — Дълбоко съм убеден, че нещо от тоя сорт се е случило и с близнаците Бонита. Те са били отровени от зли духове още в утробата на майка си!
След тези думи парагваецът рязко се обърна и заизкачва мраморните стъпала към дома си.
Седяха в огромната трапезария. На масата между тях димеше голямо парче телешко филе, изпечено на дървени въглища. Бени го беше поръчал от един ресторант в Маями, за гарнитура имаше варени картофи, допълнително запържени в подлютено масло. Прегладнял, Кроукър се нахвърли върху тях, макар да знаеше, че гастритът му със сигурност ще се обади. После приятелят му извади бутилка мескал. Решил, че вече е късно за въздържание, той пое препълнената чаша от ръката му. Не отказа и кафето, което му беше предложено като мезе за мескала.
Бени стана да смели ароматните зърна за еспресо.
— Искам да те питам нещо — обади се Кроукър.
— Казвай.
— Когато близнаците ти изпратиха главата на Роза, някъде около нея бяха ли изрисувани символите, които видяхме в хладилника на Соня?
Пръстът на парагваеца потрепна и за момент изпусна бутона на кафемелачката.
— Защо питаш? — изграчи той. Лицето му беше извърнато към кухненските шкафове.
— Защото забелязах, че когато извади главата на Соня, ти избягваше да гледаш символите. Логично беше да стигна до заключението, че те означават нещо за теб…
— Аман от любители психолози! — промърмори Бени и добави още зърна в кафемелачката.
— Познавам те достатъчно добре — подхвърли приятелят му. — И мога да преценя кога премълчаваш това, което мислиш…
Бени пусна машината и остана неподвижен пред нея, а Кроукър съвсем ясно долови напрежението, което се излъчваше от скованата му фигура.
— Добре… — въздъхна парагваецът, взе един лимон от купата до себе си и започна да го реже на тънки колелца. — Работата е там, че тези символи… — прехапа устни, тръсна глава да прогони обзелото го колебание и продължи: — … тези символи бяха крайъгълните камъни в живота на дядо ми… — Белезите по лицето му потъмняха от притока на кръв: — Искам да кажа, че на тях се крепеше вярата му, те бяха част от неговите магически способности… Тези способности, на които обучаваше близнаците.