Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
Усмихнах се.
— Възхитително божествено ли е?
— Почти. Може би не е толкова пикантно. Но питиетата определено не са толкова студени — посочи към чашата със студен чай. — Ледът, приятелю, е нещо, което трябва да намираш на земята, а не в чашата си.
— Имаш проблем с прочутия сладък чай на окръг Гатлин?
— Чаят трябва да е горещ, господине. Да се лее от чайник.
Откраднах картофче и също посочих към чашата с чай.
— Е, госпожо, за правоверния южняшки баптист това е дяволско питие.
— Защото е студен?
— Защото е чай. Кофеинът не е позволен.
Лив изглеждаше шокирана.
— Без чай? Никога няма да разбера тази страна.
Отмъкнах си още един картоф.
— Знаеш ли какво е богохулство? Не си била тук, когато собственичката на „Закуските и бисквитите на Мили“ се опита да сервира готови замразени сладкиши. Моите пралели, Сестрите, подеха такава кампания срещу нея, че направо щяха да съсипят заведението й. Сериозно, във въздуха летяха столове.
— Те монахини ли са?
Лив забучи един лук в чийзбургера си.
— Кой?
— Сестрите.
Още едно лучено кръгче.
— Не. Наистина са сестри.
— Разбирам.
Притисна хубаво питката.
— Едва ли.
Тя вдигна сандвича си и отхапа голяма хапка.
— Прав си.
И двамата започнахме да се смеем отново. Не чух кога собственикът, мистър Гентри, е дошъл зад нас.
— Нахранихте ли се, достатъчно ли ви беше? — попита той, докато бършеше ръцете си в кърпата, която сякаш винаги беше метната на рамото му.
Кимнах.
— Да, господине.
— Как е приятелката ти?
Както всички, и той се надяваше най-накрая да съм се вразумил и да съм зарязал Лена.
— Ами всичко е наред, господине.
Мистър Гентри кимна разочаровано и се обърна, за да се прибере зад барплота.
— Предай много поздрави на мис Ама от мен.
— Струва ми се, че не харесва много твоята приятелка? — Лив го каза като въпрос, но не знаех как да отговоря. Беше ли момичето още твоя приятелка, ако се движеше с друго момче, а не с теб? — Мисля, че професор Ашкрофт спомена за нея.
— Лена. Моята… името й е Лена.
Надявах се, че не личеше колко неудобно се чувствах в този момент. Лив май не забеляза нищо. Тя отпи още една глътка от чая си.
— Сигурно ще я видя в библиотеката.
— Не знам дали ще намине скоро там. Напоследък нещата са малко странни.
Не знам защо го казах. Почти не познавах Лив. Но беше хубаво да го споделиш с някого и възелът в стомаха ми малко се отпусна.
— Сигурна съм, че всичко ще бъде наред. У дома постоянно се карам с гаджето си.
Звучеше ведро. Опитваше се да ме накара да се почувствам по-добре.
— Откога сте заедно?
Лив махна с ръка, странният часовник се плъзна надолу по китката й.
— О, разделихме се. Беше голям досадник. Не мисля, че му харесваше да има приятелка, която е по-умна от него.
Исках да се отдалечим от темата за приятелките и бившите гаджета.
— Какво е това всъщност? — Посочих към часовника, или каквото там беше.
— Това ли? — Лив повдигна китката си, за да видя отблизо шантавия черен часовник. Имаше три циферблата и малка сребриста стрелка, която почиваше върху правоъгълник с множество зигзагообразни линии по него, подобен на онези машини, които измерваха силата на земетресенията. — Селенометър.
Погледнах я тъпо.
— Селена, гръцката богиня на Луната. „Метър“ — от думата „измервам“ на гръцки език. — Усмихна се. — Имаш малко пропуски в гръцката етимология, а?
— Малко.
— Измерва гравитационната сила на Луната.
Завъртя замислено един от циферблатите. Под стрелката се появиха числа.
— Защо се интересуваш от гравитационното поле на Луната?
— Аз съм любител астроном. Най-вече се интересувам от Луната. Тя има огромно въздействие върху Земята. Знаеш, приливи, отливи и други такива. Затова си направих това.
За малко да изплюя кока-колата си.
— Ти си го направила?! Сериозно?
— Не се впечатлявай толкова. Не е особено сложно. — Бузите на Лив поруменяха отново. Бях я притеснил. Протегна ръка за още едно картофче. — Тези картофки са наистина страхотни.