Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
— Тази джаджа е нагласена. Всички го знаят — извика Линк след тях и захвърли дървения чук в прахта. Най-вероятно беше прав, но това нямаше никакво значение. Всичко в Гатлин беше нагласено. Защо игрите на панаира да са различни?
— Ей, имаш ли пари? — Линк се престори, че рови из джоба си, сякаш имаше някакъв шанс да открие там повече от десет цента.
Подадох му пет долара, клатейки глава.
— Трябва да си намериш работа, пич.
— Имам си работа. Аз съм барабанист.
— Това не е работа. Не можеш да го наричаш работа, ако не ти плащат.
Линк зяпаше из тълпата в търсене или на момичета, или на мекици. Трудно беше да се каже кое точно, защото принципно реагираше еднакво и на двете.
— Опитваме се да си уредим участие някъде.
— „Холи Ролерс“ няма ли да свирят на панаира?
— На тази скапана сцена? Не — заби той гневно крак в земята.
— Значи не са ви наели, така ли?
— Казаха, че сме скапани. Но хората са смятали и че „Лед Цепелин“ са скапана група.
Докато вървяхме из панаира, не можехме да не забележим, че с всяка година въртележките и влакчетата изглеждаха много по-малки, а всички машини за игри — по-захабени. Жалък на вид клоун мина покрай нас с огромна връзка с балони.
Линк спря и ме удари по рамото.
— Скивай. На шест часа. Изгаряне трета степен.
По неговата скала едно момиче не можеше да бъде по-секси от това. Сочеше към русо момиче, което очевидно се беше запътило към нас. Лив.
— Линк… — опитах се да го предупредя, но той вече се беше впуснал в мисия.
— Както майка ми казва, нашият Господ Бог има добър вкус, алилуя, амин.
— Итън! — махна ни Лив с ръка.
Линк ме погледна възмутено.
— Майтапиш ли се?! Вече си имаш Лена, не е честно!
— „Нямам“ Лив, а напоследък не съм сигурен, че имам и Лена. Спокойно.
Усмихнах се към Лив и в този момент забелязах, че тя е облечена с изтъркана тениска на „Лед Цепелин“.
Линк я видя едновременно с мен.
— Тя е съвършена.
— Здрасти, Лив. Това е Линк. — Сръгах го в ребрата с надеждата, че ще си затвори устата. — Лив е асистентката на Мариан за лятото. Работим заедно в библиотеката.
Тя му протегна ръка. Той стоеше и я зяпаше глупаво.
— Леле.
Работата с Линк е, че никога не се притеснява от държанието си, винаги аз се срамувам вместо него.
— Тя е от Англия.
— Леле майчице.
Погледнах към Лив и свих рамене.
— Казах ти.
Приятелят ми пусна най-широката си усмивка.
— Итън не ми каза, че работи с най-секси мацката във вселената.
Лив ме погледна, преструвайки се на изненадана.
— Не си ли? Това си е истинска трагедия — засмя се и ни хвана за ръце. — Хайде, момчета. Обяснете ми как точно превръщате памука в нещо, което става за ядене.
— Нямам право да издавам национални тайни, мадам.
— Аз нямам нищо против да го направя — ентусиазирано стисна ръката й Линк.
— Покажи ми всичко.
— Откъде да започнем? Тунелът на любовта или Щандът на целувките? — ухили се той още по-широко, което не мислех, че е възможно, но явно беше.
Лив наклони замислено глава на една страна.
— Да видим… Труден избор. Но се спирам на… виенското колело.
И тогава пред себе си зърнах познатата черна коса, а въздухът се изпълни с аромата на лимони и розмарин.
Нищо друго обаче не ми беше познато. Лена стоеше на няколко метра пред нас, пред будката за билети, облечена в дрехи, които сигурно беше взела назаем от Ридли.
Черната тясна блузка стигаше до пъпа й, а черната пола едва покриваше дупето й. Ярък син кичур обграждаше лицето й и се спускаше отзад по гърба й. Но не това ме шокира най-много. Лена, момичето, което не слагаше нищо друго на лицето си освен слънцезащитен крем, беше гримирана. Някои момчета харесват момичета, които са изпонамазани с всякакви неща, но не и аз. Обградените с черен молив и сенки очи на Лена ме смутиха най-много.