Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
— Само исках да те защитя от самия теб.
С едно плавно движение Ейбрахам се наведе и заби зъби в рамото на брат си. След това извърши немислимото.
Отпи.
Сделката беше сключена. Той повече нямаше да се храни само със спомените и сънищата на смъртните. От този ден нататък щеше да пие кръв.
Когато се насити, Ейбрахам пусна изнемощялото тяло на Джонас на пода и облиза ръката си; вкусът на плът все още се усещаше сред черната пепел.
— Трябваше да си по-загрижен за своята защита.
Ейбрахам остави зад гърба си тялото на брат си.
— Итън.
— Итън!
Отворих очи. Лежах на пода в архива. Мариан се беше надвесила над мен и изглеждаше абсолютно нетипично за себе си уплашена. За пръв път я виждах такава.
— Какво стана?
— Не знам. — Опитах се да се изправя, потърках главата си, примигнах няколко пъти, за да се освестя. Усещах, че на тила ми излизаше цицина. — Сигурно съм се ударил в ръба на масата, докато съм падал.
Дневникът на Макон лежеше до мен на пода.
Мариан се взираше в мен с онзи странно проницателен поглед, сякаш можеше да разчете мислите ми. А може би не беше толкова странно — все пак преди няколко месеца ме беше последвала във виденията ми. След секунди в ръката й се появи някакво ледено вързопче, което опря до пулсиращата ми от болка глава.
— Отново имаше видения, нали?
Кимнах. В ума ми се мятаха различни образи, но не можех да се фокусирам върху някой от тях.
— За втори път. Първото се появи онази вечер, когато докоснах дневника на Макон.
— Какво видя?
— Беше нощта на големите пожари, както при виденията от медальона. Итън Картър Уейт вече беше мъртъв. Айви държеше Книгата на луните и я даде на Ейбрахам Рейвънуд. Той присъстваше и в двете видения.
Беше ми странно и неловко да произнасям името му. Ейбрахам Рейвънуд беше първият „чудак“ на Гатлин. Хванах се за ръба на масата, за да не падна. Кой искаше да виждам тези видения? И по-важно, защо?
Мариан се взираше в мен, все още стиснала в ръце дневника.
— Така ли? — Гледаше ме напрегнато.
— Имаше и някой друг. Името му започваше с Дж… Джеймс? Джоузеф? Джонас. Така беше. Мисля, че бяха братя. И двамата бяха инкубуси.
— Не просто инкубуси — затвори рязко дневника Мариан. — Ейбрахам Рейвънуд е бил могъщ инкубус кръвопиец, бащата на кръвната линия на инкубусите във фамилията Рейвънуд.
— Какво искаш да кажеш?
Значи историите, които се разказваха из града от години, бяха верни? На свръхестествената карта на Гатлин имаше още скрити пластове.
— Въпреки че инкубусите са Мрак по природа, не всички избират да се хранят с кръв. Но след като един го направи, инстинктът се проявява и се предава по наследство.
Приведох се към масата, тъй като видението проряза съзнанието ми.
— Ейбрахам — той е причината имението „Рейвънуд“ да не бъде подпалено, нали? Не е сключил сделка с дявола. Сключил я е с Книгата на луните.
— Ейбрахам е бил опасен, може би по-опасен от всеки друг чародеец. Не мога да си представя защо го виждаш сега. За щастие той е умрял млад, преди Макон да се роди.
Опитах се да пресметна нещо.
— Толкова млад? Колко дълго обикновено живеят инкубусите?
— 150–200 години. — Премести дневника на работната си маса. — Не знам какво общо има всичко това с дневника на Макон, но не биваше да ти го давам. Намесих се. Трябва да го заключим тук.
— Лельо Мариан…
— Итън! Не се забърквай в това, не казвай на никого, дори на Ама. Не искам да си помисля как ще реагира, ако споменеш пред нея името на Ейбрахам Рейвънуд. — Прегърна ме силно. — Сега хайде да довършим онези купчини, преди Оливия да повика полиция.
Обърна се към вратата и пъхна ключа в ключалката.
Трябваше да й кажа още нещо.
— Той ме видя, лельо Мариан. Ейбрахам погледна право към мен и каза името ми. Това не се беше случвало досега във виденията.
Мариан застина на място, като се взираше във вратата, все едно можеше да вижда през нея. Минаха няколко секунди, а после тя завъртя ключа и отвори.
— Оливия? Мислиш ли, че можеш да се откъснеш от Мелвил Дюи за чаша чай?