Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
— Но…
— Те няма да очакват да ги премахвам един по един. На моите хора може да им отнеме известно време, докато ни намерят, затова е нужно да направя всичко възможно да оцелеем. Когато нападна онези задници, те ще се объркат. Някои от тях ще избягат, щом другарите им започнат да умират. Така ще останат само най-опасните. Именно тези негодници не заслужават да живеят. Това е единственият начин да те защитя, док.
— Но пещерата е идеална за скривалище. Изчакай тук, с мен, Слейд. Умолявам те. Ако е необходимо да те моля, ще го направя. Ужасявам се от мисълта, че могат да те ранят или да се случи нещо ужасно. Ти си само един, а те са прекалено много. Сам го каза.
Той наклони глава встрани и стисна намръщено устни.
— Не съм просто един обикновен мъж, док. Аз съм нещо далеч по-лошо, независимо дали те го осъзнават, или не. — За момент се поколеба. — Такава е истината. Аз съм създание от Новите видове и притежавам нещо важно, което трябва да защитавам. Не се отнася само за теб, не желая да се чувстваш виновна, ако нещо ми се случи. Моите хора идват и не искам да попаднат в капан, а вероятността за това е голяма. Налага се да премахна колкото се може повече от онези задници. Под човешката ми природа се крие хищник. Опитвам се да го прикривам, но все пак той съществува. Аз съм оцелял, защото за да остана жив, в миналото ми се е налагало да убивам. В Мерикъл ме обучаваха да се бия, за да показвам ефекта от медикаментите им, но това е един урок, за който сега съм благодарен.
— Не е необходимо да се изправяш срещу тях. Вече не си заключен в килия, можем да се скрием. От онова, което разбрах, ти никога не си участвал в истинска битка, а това прави обучението ти невалидно. Те просто са те подготвили колкото да покажеш на какво си способен, но сега всичко е наистина, Слейд. Не желая да загинеш.
Младият мъж си пое дълбоко дъх.
— Винаги е било наистина, док. Не всички от Новите видове оцеляха от жестоките тестове или демонстрациите, които ни принуждаваха да правим, за да покажем резултата от експерименталните лекарства. Аз съм опасен, въпреки че никога не съм искал да ставам такъв. Независимо дали го приемаш, или не, това е действителността. Те ни обучиха добре и ни направиха като бойни машини. Намеренията им бяха никога да не бъдем свободни, но ето че ние сме. Аз съм от Новите видове. Ти си лекар, но само защото не си в болница, не значи, че си престанала да бъдеш такава. Ти би помогнала на всеки ранен, без значение дали си на работа, или не, нали?
Не й хареса логиката му.
— Да, вярно е. Но те моля да не тръгваш. Остани с мен. Има голяма вероятност, когато твоите хора ни открият, онези негодници да се изплашат и да избягат. Може би не са предполагали, че някой ще тръгне да ни търси.
— Изкушаваш ме, док. Да остана тук с теб, в това малко пространство за ден или два… — Намигна й. — Бих се наслаждавал на удоволствието да те държа много заета.
— Остани с мен — повтори с глас, изпълнен с надежда. Желаеше просто той да е в безопасност.
— Рискът е прекалено голям, ако остана и не предприема нищо. Преследвачите ни са много, ще се разпръснат и ще покрият големи участъци от гората. Като ни намерят, ще ни обградят. — Той се огледа наоколо. — При една престрелка, има вероятност да бъдеш простреляна или да те удари камък, когато уцелят стената. Не мога да позволя това да се случи. Нямаме достатъчно патрони, за да ги задържим. По-добре да тръгна и да ги унищожавам навън, отколкото да рискувам. Трябва да съм сигурен, че всеки, който се опита да стигне до теб, ще спре да диша.
Тя прехапа устни, забравила за момент наранената си страна и се намръщи от внезапната болка. Слейд се вгледа в лицето й и прокара пръст по бузата й.
— Не се движи много из пещерата, по-добре е през повечето време да седиш ниско долу. Русата ти коса не се слива с пейзажа и се вижда от далеч. Помни, че трябва да се криеш. Оставям ти всичките оръжия, които взехме от лагера, в случай че някой успее да се промъкне покрай мен или ме ранят. Аз ще взема единствено пистолета. Стреляй само когато нямаш друг избор, и то ако са достатъчно близо. Звукът от изстрела ще се чуе надалеч и ще ги доведе право при теб. Тогава ще стане много лошо.
Триша се вгледа в очите му, погледът му не се откъсваше от нея. Тя се поддаде на желанието си и се наведе напред. Обхвана страните му, видя как на лицето му се изписа изненада, преди устата й да се докосне до неговата. Опита вкуса на пълната му долна устна, чу звука, изтръгнал се дълбоко от гърлото му, и остави той да поеме контрола.
Целувката се задълбочи. Езикът му посрещна нейния. В желанието си да се отдаде на страстта, младата жена пренебрегна болката от разранената си устна, дори вкусът на кръвта, който се примеси с този на Слейд. Ръцете й обгърнаха врата му, той я хвана за кръста и я повдигна, притисна я до гърдите си. Внезапно отдръпна устни от нейните, пое си дълбоко въздух и изръмжа.