Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
След тези думи се обърна към витрината с шампанско и щракна с пръсти, а Стеф си спомни за скритите зад нея момичета, които беше забелязала при първата си визита. Зад редиците бутилки се мяркаха руси и червеникави коси. Момичетата бяха пет, седнали на ниско канапе с кръстосани крака и нещастни физиономии. В ръцете си държаха чаши с кока-кола.
Насочи се натам. Музикантите на подиума започнаха да свирят „Синьо кадифе“. Но мениджърът се появи само няколко секунди след като бе седнала, и се наведе над нея.
- Стеф чан.
- Да?
- Моля, последвайте ме.
- Хиро ще те настани при клиентите - хладно поясни една млада жена, облечена в яркочервена рокля, която й стоеше отлично.
На шията й проблясваха диаманти, а смолисточерната й коса беше прибрана на тила. Фризурата със сигурност щеше да изглежда елегантна, ако косата й не беше толкова къса. Върху едната й ръка имаше дебел пласт фондьотен, който най-вероятно прикриваше някаква татуировка.
- Добре - кимна Стеф и тръгна след Хиро към масата на клиентите.
Настаниха я между закръглен мъж с воднистосини очи и японски джентълмен с марков костюм и добре оформена брадичка. И двамата бяха разхлабили вратовръзките си.
- Как се казваш? - игриво попита японецът, потупвайки я по бедрото.
Обгърна я ароматът на пури. Стеф леко се отдръпна и преметна крак върху крак.
- Стефани - отвърна тя, пробва най-ослепителната си усмивка и подхвърли: - Редовно ли идвате тук?
Мъжът се разсмя с дрезгавия глас на пушач, след което се изкашля в шепата си.
- Дори не ми знаеш името, а вече питаш дали съм редовен клиент - отбеляза той.
- От любопитство, нищо повече - отвърна Стеф, отново усетила ръка върху бедрото си - този път беше ръката на закръгления от другата й страна. Обърна му гръб и насочи вниманието си единствено към японеца. - А как ви е името?
- Йоги Ямамото. Можеш да ме наричаш господин Ямамото. Какъв е цветът на интимното ти окосмение?
- Не мислите ли, че това е прекалено личен въпрос? -изненадано го погледна Стеф.
Мъжът сви рамене и извади една пура от златната си табакера.
- Ти пожела да научиш името ми. Защо и аз да не те опозная по-добре?
- Окей, няма значение. Вижте какво, господин Ямамото... Една моя приятелка е работила тук, а аз се опитвам да я открия... Казва се Анабел.
- Анабел? - сбърчи чело японецът. - Блондинка?
- Не знам. Преди време косата й беше русокестенява. Кръгло лице и сини очи.
- Откъде е?
- От Англия.
- О, сега се сещам - проточи Ямамото. - Анабел от Англия. Барби. Беше едно от любимите ми момичета.
- Случайно да имате телефона й? - приведе се към него Стеф. - Или да знаете къде живее или работи?
- Не знам нито къде живее, нито къде работи - отвърна, без да я гледа, господин Ямамото. - Имам й телефона. Тя беше едно от най-любимите ми момичета. Но защо ти й нямаш телефона, след като ти е приятелка?
- Не съм я виждала от години. Освен това...
Усети леко потупване по рамото и се обърна.
- Какво ще пиете, Стеф чан? - попита я Хиро.
- Водка - отвърна тя, стигнала до заключението, че нощта ще бъде дълга. После се огледа и тихо добави: - Ще може ли да ви платя в края на седмицата?
- За какво? - прошепна в отговор Хиро.
- За питието.
- Вие не си плащате питието, Стеф чан - поклати глава Хиро. -- Сметката ще платят мъжете.
- О, така ли? - отвърна Стеф, приглади веждите си и с леко учудване погледна пръстите си, които бяха почернели от туша. - Ами тогава ще изпия една водка.
Отново усети ръка върху бедрото си и небрежно я отмести.
- Да вдигнем тост! - извика господин Ямамото. - Текила за всички!
- Говорехме за телефона на Анабел - подсети го Стеф.
- Днес имах тежък ден и искам да си почина - махна с ръка Ямамото. - Може би ще ти го дам по-късно, когато се опознаем по-добре... Но не и тази вечер. Тази вечер ще пием.
Един час по-късно Стеф беше изпила две големи водки и два шота текила. Водката й поднесоха в малки чашки с дебели стени, но въпреки това питието беше неразредено и тя вече беше на път да се напие.
Когато Хиро се появи да вземе третата й поръчка, тя посочи полупълната чашка пред себе си и многозначително го изгледа.
- Благодаря, вече пих достатъчно.
- Какво да ви донеса за пиене, Стеф чан? - натъртено попита Хиро.
- Засега нищо, имам си достатъчно.
- Добре, водка-тоник - кимна мениджърът, сякаш не я беше чул. После приклекна до нея и тихо добави: - Когато ви поръчват питие, трябва да го приемете, Стеф чан.