Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
Тази седмица нямам покани и съм спечелила само един дохан. Мама е бясна. Нещата тук стават все по-лоши, в баровете се появяват истински парцалани. Снощи Ейнджъл (типичен псевдоним за стриптийзьорка) беше в „Хорейшъс", където позволи на някакъв клиент да я олее цялата. Такива неща затрудняват работата на нас, останалите. Да не говорим за тъпото име. Е, на нея й отива просто защото напоследък прави секс с абсолютно всичките си клиенти. Преспа дори с онзи дебел германец, ако все още си го спомняш.
Мисля, че е крайно време да изляза от тази игра, защото бонусите ми непрекъснато намаляват. Кълна се в Бога, че някой ден ще махна с ръка на всичко и ще кажа: „Добре, заведи ме в хотела." Само по този начин мога да си осигуря твърди дохани.
Но както и да е. Трябва да подремна малко. Тами е при баща си и най-накрая ще мога да се излежавам колкото си искам, без малката госпожица да ме буди.
Обич, обич, обич,
Частити
19.
Мама
Един келнер дискретно се прокашля и остави на масата две дебели менюта с дървени корици.
- Извинете, желаете ли кафе? - попита той. - А може би питие?
Допълни чашата със саке на Мама и се отдръпна.
- Чували ли сте за „кафенетата без бельо“? - попита Мама, докато разгръщаше менюто.
Джордж взе в ръце своето, но не го разтвори. Келнерът побърза да изчезне.
- Не съм чувал.
- Появиха се в края на седемдесетте и началото на осемдесетте. Бяха истинска сензация. Първото от тях се казваше ,Джони Гитар“ и бе открито в Киото. После се появиха и останалите - най-често в близост до железопътните гари. Момичетата в тях изкарваха наистина добри пари.
- Отговорът е очевиден - кимна Джордж. - Но какво точно представляваха?
- Отговаряха на името си - „кафенета без бельо“. Тоест келнерките носеха къси полички без нищо под тях. Там предлагаха най-скъпата чаша кафе в света - може би някъде около две хиляди йени в днешни пари. Около петнайсет долара. В началото на осемдесетте бяха истински хит, но изчезнаха сравнително бързо.
Разбира се, клиентите постоянно изпускаха разни неща на пода, уж „случайно“, а след това чакаха да ги вдигнем. Това най-често бяха лъжички, които в но-пан киса бяха много повече в сравнение с останалите кафенета. За известно време модата „без бельо“ завладя всичко - ресторантите шабу-шабу, в които се предлага специално овкусено месо, грил-ресторантите якинику. Появиха се топлес и ботъмлес кафенета с огледални подове, даващи възможност на клиентите да виждат всичко.
След известно време но-пан киса започнаха да предлагат и други услуги - много близки до тези, които ние предлагахме в сунаку. За целта имаше специално оборудвани стаи, където обслужвахме клиентите ръчно или орално.
Наистина печелехме добри пари. Много добри пари! Но нещата бързо се промениха, защото мъжете се отегчиха. Отворят ново кафене и хоп - на следващата седмица фалират. Принос за това имаше и държавата, която въведе някакви ограничения. Притежателите на обикновени кафенета се оплакваха, че момичетата без бельо им крадат клиентите. Но притесненията им се оказаха напразни. Новостите по принцип са нетрайни. Бяхме много тъжни, когато клиентите престанаха да идват.
Мама направи знак на келнера и си поръча кафе с коняк.
- Десертът ви всеки момент ще бъде готов - докладва келнерът.
- Това беше първият бизнес, който се сгромоляса пред очите ми - продължи Мама. - Беше тъжно. Но бизнесът с компаньонките също загива. Отношенията вече са различни. Мъжете и жените са различни. Отдавна отминаха времената, когато мъжете дори не помисляха вечер да излизат в компанията на съпругите си. Водният занаят бе предназначен изцяло за мъже.
Но днес младите излизат заедно и това им харесва. Правят го на групи, на смесени групи. Включително и семейни двойки. Не е като едно време, когато мъжете излизаха с колеги и най-често посещаваха клубовете с компаньонки. За мен това е депресиращо. Чувствам се така, както се чувствах, когато „кафенетата без бельо“ започнаха да пустеят.
На масата кацна дълга и тясна чиния, в която блестяха две съвършени шоколадови топки, обсипани със ситни капчици конденз, появили се след изваждането им от фризера. Едната беше бяла, а другата - тъмнокафява. Редом с тях се появиха конякът и кафето.