Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
- О, не знаех, че...
- Освен това не допълвате чашите на клиентите. Трябва да се грижите те винаги да са пълни. Вижте чашата на Ямамото сан, тя е почти празна. - Ръкавът на сакото му се плъзна към уискито с вода пред клиента, което беше почти недокоснато.
- Не бих казала, че с празна - поклати глава Стеф, после събра кураж. - Помните ли едно момиче на име Анабел, Хиро? Тя е моя стара приятелка и е работила в този клуб. Бяхме се уговорили да се срещнем тук...
- Да - сковано отвърна Хиро. - Англичанка, много красива. И много добра компаньонка.
- Знаете ли къде е сега?
- В друг клуб. Отведе и клиентите си. Мама никак не беше доволна.
- А случайно да знаете къде живее сега? Имате ли телефона й?
- Много момичета са работили тук, Стеф чан. Страшно много. Не знам нищо за тях, след като си тръгнат. Никога не пазим телефоните им.
- Тоест не трябва да се безпокоя, така ли? - пожела да уточни Стеф. - Момичетата идват и си отиват, което е нещо нормално?
- Да се безпокоите ли?
- Ами... Тя си е тръгнала, без да си плати наема и без да си прибере дрехите.
- Много гайджин напускат „Ропонги“, без да си платят наема.
Хиро побърза да се отдалечи, а Стеф премигна и огледа отрупаната с бутилки уиски маса, сред които проблясваха сребърни кофички с лед. Срещу нея седеше момиче с трапчинки на бузите, което изобщо не изглеждаше да е под влиянието на алкохола. То приятелски й намигна, след което щедро допълни с уиски чашите около себе си и посегна към кристалния сифон със сода във формата на ананас. Имаше руса коса и високо бледо чело.
- Чашите винаги трябва да са пълни - усмихна се момичето, извади запалка от чантичката си и я щракна под носа на клиента до себе си. - Имаш ли запалка?
- Нямам, но ще си купя - отвърна на усмивката й Стеф. -Не е фатално за една нощ, нали? Я ми кажи, познаваш ли...
- Масса! - извика момичето и лицето му разцъфна в усмивка, докато един от клиентите се опитваше да погали косата му. След това хвана ръката му и я притисна в скута си.
Ямамото сан отново опипа бедрото на Стеф.
- Ако ми покажеш гърдите си, ще ти дам десет хиляди йени - обяви той.
- Сериозно ли говорите?
- Да - кимна клиентът, затвори за миг очи, после отново ги отвори. - Десет хиляди йени. - Бръкна във вътрешния джоб за марковия портфейл „Луи Вюитон“, от който извади една банкнота.
Стеф успя да види, че портфейлът му е претъпкан.
- А какво ще кажете, ако ви ги покажа срещу телефонния номер на Анабел? - попита тя, опитвайки се да не мисли за купищата храна, които можеше да си купи с тази банкнота.
Господин Ямамото се намръщи и поклати глава.
- Все още не си научила как стават нещата в Япония -промърмори той. - Няма да стане. Може би по-късно, когато станеш добра компаньонка. - Размаха банкнотата пред очите й и отсече: - Пари или нищо!
- Но...
- Ясно, значи нищо - прекъсна я Ямамото и се направи, че прибира банкнотата.
- Добре, добре - спря го Стеф. - Съгласна съм.
Би го сторила и за половината сума. Солидната банкнота означаваше, че поне няколко дни няма да припада на улицата. Приведе се напред и дръпна деколтето си надолу. Забеляза ужасения поглед на момичето отсреща едва когато зае нормално положение.
- Красота! - задъхано рече Ямамото, но без да пуска банкнотата. - А сега да видим и интимното ти окосмение.
Стеф се пресегна и с рязко движение дръпна банкнотата.
- За подобно нещо трябва да получа друга оферта! -твърдо рече тя.
Забеляза, че чашата му е празна, но не знаеше от коя бутилка да я напълни. На масата имаше три бутилки с уиски, всичките с восъчни печати около гърлото, върху които бяха изписани различни йероглифи.
Реши да използва най-близката, но в същия момент забеляза някакво оживление в дъното на салона. Двама мъже от персонала - японец и загорял от слънцето европеец, изваждаха някакви големи тефтери и ги слагаха на бара. Нещо на пръв поглед съвсем невинно, ако не бяха забързаните им движения. После Хиро прекоси тичешком клуба, залепил китките си една до друга в някакъв таен сигнал, на който останалите компаньонки светкавично реагираха.
Стеф объркано гледаше как всички наоколо хукват нанякъде.
- Проверка! - прошепна в ухото й момичето със запалката.
- Каква проверка?
- Ела с мен!
Стеф неохотно се изправи.
- Веднага се връщам, господин Ямамото - подхвърли тя. - Пак ще поговорим...
- По-бързо! - изсъска момичето със запалката, хвана я за ръката и я повлече към вътрешните помещения.
22.
Хиро си проби път сред тълпата разтревожени дългокраки момичета край подиума и започна да опипва стената. Пръстите му бързо откриха парче як канап, боядисано в същия цвят. В стената се отвори тясна вратичка. Момичетата се втурнаха към нея, а Стеф се опря на сцената, за да запази равновесие.