Сексът и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Ахчийска
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Сексът и градът». Краткое содержание книги:
— Много ти благодаря. Ще се видим по-късно.
Каролайн започнала да го замеря с боклук.
— Не съм приключила с теб, Самюъл — казала.
След няколко седмици Сиси видяла в „Каса ла фем“ двама свои познати. С тях имало още един мъж. Той бил тъмен, носел тънка бяла риза с копчета на яката и панталон в цвят каки. Личало, че тялото му било страхотно. Изглеждал стеснителен и тя започнала да флиртува с него. Току-що се била подстригала и непрекъснато отмятала бретона от очите си, гледала го и отпивала от шампанското си. Тримата щели да ходят на рожден ден на някакво момиче в мансарда в Сохо. Поканили и нея. Тръгнали пеш. Сиси все се кикотела и се блъскала в мъжа и в един момент той я прегърнал.
— На колко години си? — попитал.
— На 24.
— Идеална възраст — казал.
— Идеална ли? За какво? — попитала тя.
— За мен — отвърнал мъжът.
— Ти на колко години си? — попитала Сиси.
— На 36 — казал. Излъгал.
На рождения ден имало много народ. Бира в бъчонка, водка и джин в пластмасови чаши. Сиси тъкмо била се извърнала от бара и се канела да отпие от бирата си, когато забелязала от другия край на мансардата срещу нея да се носи някакво видение. Едро момиче с дълга тъмна коса, с червено червило и неясно защо с дълга „рокля“ (Ако може да се нарече така, помислила си Сиси), явно ушита от шалове от шифон на цветя. Арабски нощи!
Мъжът се обърнал точно преди непознатата да се блъсне в тях.
— Каролайн! — възкликнал. — Страхотна рокля!
— Благодаря, Сам — отвърнала тя.
— Да не е от новия дизайнер, за когото ми разправяше? — попитал мъжът. — Дето щял да ти ушие цял куп рокли безплатно, ако пишеш за него? — Ухилил се.
— Я млъкни! — изкрещяла Каролайн. Обърнала се към Сиси. — Коя си ти и какво търсиш на рождения ми ден?
— Той ме покани — отвърнала тя.
— Значи приемаш покани от чужди гаджета?
— Каролайн, ние не сме гаджета — обадил се Сам.
— Да, бе! Само дето сме спали към двайсетина пъти. А последния път? „Чекията“ в „Систъм“?
— Направила си му „чекия“ в клуб?! — попитала Сиси.
— Каролайн, аз си имам приятелка — казал Сам.
— Да, но я депортираха. И сега не можеш да си отделиш похотливите ръчички от мен.
— Не, върна се — възразил той. — Живее в апартамента ми.
— Имаш приятелка? — попитала Сиси.
— Ти ме ужасяваш — казала Каролайн на Сам. — Махай се! Вземи и евтината си курвичка със себе си!
— Имаш приятелка? — попитала пак Сиси. Продължила да го повтаря, докато слизали по стълбите и излезли навън.
След две седмици Каролайн я срещнала в тоалетната на един клуб.
— Исках само да те предупредя, че видях Сам — казала, докато си слагала червило. — Едва не падна на колене да ми се моли да се върна при него. Нямала съм равна.
— Равна на какво? — попитала Сиси, преструвайки се, че проверява грима си в огледалото.
— Спа ли с него? — попитала на свой ред Каролайн. Затворила рязко червилото си.
— Не — отвърнала Сиси. — С никого не спя.
Естествено оттогава двете са първи приятелки.
Кари се запозна със Сиси преди около година в „Бауъри“. Седяла в едно сепаре, било късно, била скапана, но изведнъж се появило някакво момиче и й наговорило неща от сорта на: „Ти си моят кумир!“ и „Толкова си красива!“, и „Откъде са ти обувките? Невероятни са!“ Кари била поласкана.
— Искам да ти стана първа приятелка — заявила Сиси с глас, който се галел в нея като котка. — Може ли да ти стана първа приятелка? Моля те!
— Виж…
— Сиси.
— Сиси — казала малко строго Кари. — Не се прави така.
— Защо?
— Защото съм в Ню Йорк от 15 години. От 15 години и…
— О! — пльоснала се на стола Сиси. — Но може ли да ти се обадя? Ще ти се обадя.
После се прехвърлила на друга маса, седнала, обърнала се и помахала.
След няколко седмици позвънила на Кари:
— Ела с нас в Маями.
— Мразя Маями. Никога няма да стъпя там! — отвърнала тя. — Ако пак ми се обадиш и споменеш за Маями, ще затворя.
— Много си смешна — казала Сиси.