Сексът и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Ахчийска
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Сексът и градът». Краткое содержание книги:
С Пакета сте гладни и отивате в евтина закусвалня — в неделя вечер в шест часа. В ъгъла седят две полицайки и пушат. Посетителите са облечени в мръсни анцузи. Той омита половината ти сандвич с шунка и кашкавал.
— Бих могъл да изям четири такива сандвича — казва, — но няма. Изям ли хамбургер, после се чувствам виновен.
Пакета държи на външния си вид.
— Преобличам се по пет пъти на ден — обяснява. — Кой не се поглежда в огледалото поне сто пъти, преди да излезе? Вървя напред-назад между двете огледала в апартамента си, сякаш някое ще ме покаже по-различен. Да, в това огледало изглеждам добре. Я да видя дали и в другото ще съм същият. Не правят ли всички така?
— Понякога се разсейвам — продължава. — Мислите ми се пръскат в главата. Объркват се и нищо не разбирам.
— Какво те разсейва сега? — питаш.
— Носът ти.
— Много ти благодаря. Мразя го!
— И аз си мразя носа — казва. — Адски е голям. Но мисля, че зависи от прическата ми. Оня ден Станфорд вика: „Косата ти ми харесва така. Обемна е. И ти смалява носа.“ — И двамата избухвате в смях.
На улицата Пакета те смушква.
— Сбъркал е „кученца“.
Поглеждаш. До огромен сив мастиф стои мъж в работен комбинезон и държи картон с надпис: „Кучинца за продан.“
— Какво има? — пита. Зад него е паркиран мръсен червено-бял пикап.
— „Кученца“. Написали сте го погрешно — обяснява Пакета.
Мъжът поглежда надписа и се ухилва.
— По-нагоре продават същите кученца за двеста долара, не за две хиляди — добавя Пакета и мъжът се разсмива.
По-късно седиш на ръба на леглото на Пакета, подпряла главата си с ръце, и го гледаш, а той лежи с ръка в колана на джинсите си.
— Както си вървя по улицата в прекрасно настроение, изведнъж без никаква причина изпадам в депресия — разказва. — Знам, че съм невротик. Виждам го. Усещам го. Аз съм самоаналитичен, самокритичен, самосъзнателен. Много внимавам какво говоря.
Продължава:
— Преди да произнеса нещо, казвам си го наум, да не би да сгреша.
— Не смяташ ли, че е губене на време? — питаш.
— Отнема ми не повече от секунда.
Замълчава.
— Ако навън към мен се приближи непознат човек и попита дали съм модел, отговарям: „Не, студент съм.“
— И?
Засмива се.
— Той загубва интерес — отвръща и те поглежда така, сякаш не вярва, че не си го знаела.
Обажда се Станфорд.
— Пакета ми е оставил много мило съобщение — казва. Пуска го: „Стани, да не хвърли топа? Да не пукна? Сигурно си мъртъв, защото не вдигаш телефона [Смях.] Звънни ми после.“
Приятно ти е да седиш в апартамента на Пакета. Напомня ти за времето, когато беше на 16 години и се мотаеше с онова красиво момче в родния си град в Кънектикът. Пушехте „трева“, а вашите мислеха, че си на езда. Не се досещаха за истината.
Поглеждаш през прозореца към слънчевите петна по задните стени на къщичките.
— Искам да имам деца, откакто аз самият бях дете — казва Пакета. — За това мечтая.
Но преди. Преди да му се случи тази история. Преди настоящето.
Преди няколко седмици получил предложение да изиграе втора главна роля във филм, събрал цяло съзвездие от млади холивудски актьори. Отишъл на купон и случайно си тръгнал с гаджето на друг актьор — току-що изгряла манекенка. Той заплашил да ги убие и двамата напуснали временно града. Само Станфорд знае къде са. Обажда ми се, че не спирал да говори по телефона. От „Хард копи“ предложили на Пакета пари, за да участва, но Станфорд отговорил:
— За кого го мислите? За иконома на Ивана Тръмп ли?
Пакета казва:
— Не вярвам на тези глупости. Пак съм си аз. Не съм се променил. Непрекъснато ми повтарят: „Не се променяй!“ В какво да се променя? В егоманиак ли? В идиот? В кретен? Аз се познавам добре. В какво да се променя?
— Защо се смееш? — пита.
— Не се смея — отвръщам. — Плача.
Станфорд казва:
— Забелязала ли си, че Пакета не се парфюмира?
15.
Той обича мацката си, но не би я представил на майка си
Ще ви разкрия малка гадна тайна от света на свалките. Почти всеки е минал през това — от едната или от другата страна на барикадата.
В клуб „Принстън“ седяха и пиеха мартини двама мъже. Беше късен следобед. И двамата бяха прехвърлили 30-те, бивши напети колежанчета. Вече не бяха толкова напети. И двамата имаха по пет кила излишни тлъстини на кръста, които не можеха да стопят. Бяха състуденти, а след дипломирането си се бяха преместили в Ню Йорк. Бяха добри приятели по начин, който не се удава лесно на мъжете. Имаха общи теми за разговор. Например несполучливите диети. И жените.