Светлината, която изгубихме
- Автор: Сантополо Джилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева,
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светлината, която изгубихме». Краткое содержание книги:
На срещата обаче ние с теб не приказвахме за Кулата на свободата, нито за мемориала, нито за деня, в който се запознахме.
Ти започна с това колко си впечатлен от последния епизод на „Иска се цяла галактика" — беше го гледал по време на престоя в Лондон.
— В него Електра доказва на дядо си, че може да поправи космическия му кораб, въпреки че той настоява брат й да свърши тая работа. Твой ли беше сценарият? — попита.
Усмихнах се.
— Признавам се за виновна по всички обвинения — отвърнах.
— Така си и мислех — каза ти, отпивайки от кафето американо. — Напомняше кратка екскурзия из твоето съзнание.
Дарън никога не говореше за „Иска се цяла галактика". И определено не би се изразил по такъв начин. Почувствах пронизваща болка, копнеж. Страхотно беше да имам до себе си човек, който така милее за моята работа и разбира тази част от мен.
— Как беше в Исламабад? — попитах.
— Добре — отвърна ти. — Беше… добре.
За теб — за нас — подобно отбягване на директен отговор беше нещо необичайно. Тогава се взрях по-внимателно в теб, за да видя какво пропускам. Ти изглеждаше спокоен. Седеше облегнат назад с чашата в скута.
Започнах да стрелям наслуки.
— Харесваш ли жилището си?
— Бива си го — отвърна. — Всъщност е къща. Делим си я с други журналисти.
— А, сигурно е забавно. Свестни момчета ли са?
Ти сведе поглед към чашата.
— Всъщност я деля с Рейна — уточни. — Запознахме се първия път, когато от „Асошиейтед прес" ме пратиха в Исламабад. И заедно подготвихме материала като съавтори. — Ти сви рамене.
— Сътрудничеството ви продължава ли? — улесних те аз. Питах се дали такъв вид професионално и житейско сътрудничество си беше представял за нас, двамата, когато ме помоли да замина с теб.
Ти пак сви рамене, сякаш се стесняваше да отговориш.
— Тя е Пегас — каза най-накрая, — също като теб. Думите ти ме поразиха като юмрук в стомаха, което беше идиотско, защото никога не съм приемала твоята интерпретация на старогръцкия мит. Но знаех какво означава за теб. Макар да бях с Дарън вече близо две години, а ти досега живееше сам и беше съвсем нормално най-после да срещнеш друга жена, пак ме заболя. Дарън така и не успя да заеме твоето място в сърцето ми, затова ми причерняваше при мисълта, че някой е заел моето място в сърцето ти.
— Страхотно — едва успях да изрека. — Радвам се за теб, Гейб.
Ти прокара пръсти през косата си, както те бях виждала да правиш стотици пъти.
— Благодаря — отвърна. — Ами, с твоето гадже как върви? Даниел ли беше? Или Дерик?
— Дарън — казах. — Той е добре.
Нарочно ли обърка името му? Винаги съм смятала, че го направи умишлено, но тогава не казах нищо.
Радвам се, че тоя ден се видяхме само на кафе. Не мисля, че бих могла да издържа по-дълго. Ревността, която изпитах, ме плашеше — тя поставяше под съмнение връзката ми с Дарън, а аз не го исках. Обичах Дарън. А ти обичаше друга.
XLIV
ИМА ОПРЕДЕЛЕНИ ВЪПРОСИ, КОИТО ПРОМЕНЯТ СВЕТА. Не големия, а оня, малкия — личния свят. Мисля, че „Ще се омъжиш ли за мен?" е начело в тоя списък.
Последната седмица на май, малко след като двамата с теб се видяхме, Дарън внезапно ми каза да стягам куфарите, защото планираше изпреварващо годишнината ни пътуване по време на почивните дни за Деня на загиналите във войните. Този изненадващ четиридневен уикенд извън града трябваше да отбележи събирането ни под един покрив и че скоро се навършваха две години, откакто ходехме. Той все още не беше схванал, че големите изненади никак не са ми по вкуса, но аз се стараех да играя по неговите правила. Очевидно Дарън обичаше да планира всичко и да ме изненадва в последния момент, затова опитах да потисна чувствата си и просто да оценя колко много е вложил в този жест. Но все пак опитах да отгатна къде ще ме води. Предполагах, че ще бъде в Кейп Код или някъде по крайбрежието на Мейн, защото разполагахме само с четири дни, и двамата харесвахме плажовете и на нито едно от тия места не бяхме ходили като двойка. Но когато Дарън ми връчи списък какво да взема, забелязах, че там не е споменат бански костюм.
— Не забрави ли нещо? — провикнах се, докато подреждах куфара.
Дарън се приготвяше да ляга и се появи по тениска и боксерки, ухаещ на тоалетен сапун и паста за зъби. Хвърли един поглед на списъка в ръката ми, препрочитайки го от горе до долу.