Светлината, която изгубихме

XL

ВИНАГИ СЪМ СМЯТАЛА, ЧЕ ИМА ДВА ВИДА ХОРА — едни, които обичат да правят подаръци, и други, които обичат да ги получават. Аз винаги съм обичала да получавам подаръци — и досега е така. Но на втората ни Коледа с Дарън осъзнах, че също така обичам и да подарявам.

Планирано беше за Коледа да отидем със семейството на Дарън в Колорадо. Вече се бях запознала с всички — първо, с най-младата от трите му по-големи сестри и с нейния съпруг. После с другите две сестри, с техните деца и съпрузи. Накрая с родителите. Досега се бяхме събирали в различен състав по разни поводи. Тоя път обаче щях да прекарам празника с цялото му семейство и за първи път щях да ги видя всички, събрани заедно. Поотделно всеки един беше мил, особено баща му — много тих човек, също като окото на бурята, каквато всъщност представляваше кланът Максуел — сега обаче малко се притеснявах какво ще е да прекарам толкова време с тях и дали няма да ми липсва моето собствено семейство.

Родителите на Дарън бяха наели огромна къща във Вейл, а майка му обеща да осигури голяма елха. Семейството беше изпратило предварително два грамадни кашона с подаръци, които да пристигнат преди нас. Двамата с Дарън бяхме позакъснели с избора на подаръци, така че нашите трябваше да са по-малки, за да се поберат в багажа. Обмисляхме да пътуваме заедно с Ани, но брат ми предложи да я вземе със себе си в къщата на нашите — имах чувството, че така все едно самата аз ще бъда с тях, затова се съгласих.

— Това вече е сериозна работа, Лулу — отбеляза Джей, когато му казах, че мисля да карам Коледа със семейството на Дарън, не с нашите. — Смяташ ли, че той е твоята реакция часовник?

Спомних си за нашия разговор отпреди близо година и половина, когато му казах, че не искам да обичам друг, освен теб. Очевидно оттогава чувствата ми се бяха променили.

— Мисля, че би могъл да е — казах на Джей.

— Радвам се за теб, въпреки че ще ми липсваш на Коледа. — Усетих усмивка в гласа на брат ми, когато го каза.

— И ти ще ми липсваш — отвърнах. — Много. Ще се видим, като се прибера. Какво ще кажеш за един новогодишен брънч? Ти, Ванеса, аз и Дарън?

— Звучи добре — каза брат ми. — Вече нямам търпение. Предишната седмица бяхме ходили до нашите, за да си взема ските, каската и очилата, които бяха складирани в тяхното мазе.

— Дарън е добър човек — каза баща ми, докато ми помагаше да си открия каската. — Жалко, че няма да сте с нас за Коледа, но пък може да дойдете следващата година. И за Великден.