Изневяра в рамките на приличието
- Автор: Веденска Татяна
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Кръстева
- Жанр: Любовь и отношения
Электронная книга - «Изневяра в рамките на приличието». Краткое содержание книги:
И аз реших, че поне мога да опитам. И опитах. Щом се прибрах вкъщи от работа, веднага опитах. Останах си у дома цялата вечер и не отидох нито веднъж в търговския център, където се намираше изворът на всички злини. А именно — щанд с топли закуски. Мрачно се въртях в леглото до полунощ и гледах с ненавист безгрижното лице на Костя. Мъжът ми спеше сладкия сън на праведник. В дванайсет изпих още една (триста и трийсетата) чаша чай, след което най-накрая успях да поспя няколко часа. Сънят ми беше неспокоен и тревожен. Сънувах кошмари и се ококорих в шест часа без никакъв шанс пак да заспя.
— Ако продължава така, ще стана неврастеничка — възмутих се аз. — Аз имам истинска абстиненция.
— Какво ти е? — с искрено недоумение ме гледаше Костя.
— Това, че ми забраниха да ям кифли! Кифлички! И не мога да спя. Вие ми се свят. Очевидно имам недостиг на някакъв витамин, който го има само в брашното.
— Ясно. Детенцето е гладно — засмя се Костя. — Хайде, облечи се, ще отидем да ти купя пирожки.
— Ще надебелея — казах аз и вдигнах недоверчив поглед към него.
— И какво? — направи се на стреснат той, — Това е напълно нормално за бременните.
— Ами ако ме разлюбиш? — предположих аз.
— Никога няма да те разлюбя! — увери ме Константин.
— Наистина ли?
— Самата истина! Можеш спокойно да си дебелееш. Любов като моята не може да бъде унищожена от някакви си десет излишни килограма на дупето ти. Ще остана с теб, дори и да оплешивееш.
— Няма да оплешивея — обидих се аз.
Но думите му, не за потенциалното ми оплешивяване, а за любовта, заседнаха здраво в главата ми. И пак ги пренесох в неприятния контекст за това колко е прекрасен мъжът ми, колко ме обича, но между нас не може да има пълно разбирателство, защото ни разделя непреодолима преграда. Като истинска Китайска стена се издига моята лъжа. Между впрочем нямах много време да се отдавам на тъжните си мисли.
В началото на лятото Външнотърговската банка най-накрая даде разрешение на Костя за ипотечен кредит.
Ипотеката е плод с умопомрачителен външен вид, нещо средно между ягода, ананас и гуаве. Гледаш го и си мислиш, че вкусът му трябва да е превъзходен. Още повече че никой няма да ти разреши да го опиташ. Само ти го показват на осветена витрина. Нещо от типа на бижутерските. И с времето разбираш, че го искаш трепетно, до полуда, че от желание направо ти изтръпва челюстта.
— Може ли да го опитам? — питаш любезната девойката на щанда.
— Само ако го купите — усмихва се тя.
— Колко струва? — интересуваш се ти.
И тук започва най-интересното. Никой не зае колко точно струва плодът на име „ипотека". Като че ли ти е по джоба. Има специален ипотечен калкулатор, който ще ти покаже има ли смисъл да си отваряш устата. След това обаче разбираш, че това е само входен билет. Преди да го опиташ, бъди така любезен да предоставиш цял списък с документи. Справка от местоработата, сведения за имуществото си, шофьорска книжка, медицинска справка.
— Това ли е всичко? — изненадваш се ти.
— Не е сигурно. Трябва да се провери със застрахователната компания — любезно отговаря усмихнатото момиче на банковото гише.
След това чакаш. Две седмици, три… След това чакаш посещение на експерт в офиса си, след това пак чакаш, за да разбереш ще ти разрешат ли да опиташ плода, или не. След това ти казват, че е взето решение, но още не е на хартия. Дават ти възможност да опиташ парченце от ипотеката. Остава да дочакаш писменото уведомление. То ще дойде по пощата. И ето че идва великият ден. Връчват ти плик, в който има документ, потвърждаващ официално, че имаш право да отхапеш от ипотечната торта, ако успееш да си намериш подходящото жилище. Още от първия момент разбираш, че плодът леко нагарча. И освен това накиселява.
— Успех в избора на жилище — ни пожела усмихнатото момиче на банковото гише, нашият персонален консултант.
Още същата вечер двамата с Костя се затрупахме със списания и започнахме да се обаждаме на всички обяви по ред. Имаше толкова много възможности, че се изплаших дали ще успея да си стегна багажа.
— С ипотечен кредит ли ще купувате? — изведнъж се поинтересува някой от другата страна на барикадата. Имам предвид един от продаващите „интересно жилище". Мисля, че беше прелестна гарсониерка на спирката на метрото „Измайловски парк".
— Да — радостно потвърдихме ние.
— А, не, не става — съобщи продавачът и затвори.
Ние с Костя леко се смутихме. Но не паднахме духом. Една неудача не значи нищо. А също и две. Но когато бройката на тези, който не желаят да имат нищо общо с ипотечен кредит стана десетима, ние се замислихме.
— Какво значи това? — попита Костя усмихнатото момиче.