Забравената стая
- Автор: Чайлд Линкълн
- Серия: Д-р Джереми Лоугън #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546557063
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Забравената стая». Краткое содержание книги:
- Ясно. Моля те, не я ритай.
Миколос кимна към големите метални костюми, които висяха върху железния лост на далечната стена.
- Какво мислиш за тях?
- Мога само да предположа, че са за предпазване.
Тя отиде до най-близкия, хвана внимателно едната китка и започна да мърда ръката нагоре-надолу, докато гледаше как лакътната става се разтваря като ветрило, за да поеме движението.
- Защита от какво?
- Тук сме, за да открием точно това. - Той я накара да дойде при централния уред и ѝ подаде видеокамерата. - Виждаш ли месинговите плочки ето там и там, завинтени на дървото? Това са наименованията на производителите.
Миколос пусна камерата и насочи обектива към двата обекта, за да ги заснеме.
- Потърсих фирмите на тези плочки. Електрофабрики „Келе“ е германска електрофирма, основана през 1911 г. в Дрезден. Оттогава се е сляла с толкова много компании, че първоначалното ѝ предназначение е станало вече неясно. Каквото и да е било, фирменият архив е унищожен от фосфорните бомби през 1945 година. Машиностроителна компания „Роузуел“ е била един от първите производители на озвучително и радиооборудване. Престава да съществува през 50-те години. Не можах да науча нищо повече от това, че са произвеждали специализирано индустриално оборудване.
Миколос плъзна бавно видеокамерата по протежение на уреда. После замислено опипа придатъците, които стърчаха тук-там. Плочки от палисандрово дърво с нежни извивки, грижливо напасвани и заключени за централния корпус. Самите те напълно потънали в дървото. Тя отиде до удебеления край на уреда и погледна римските цифри, изсечени в пода под него. След това заобиколи тесния край и засне тежката дървена кутия, която беше заключена за него. Приближи камерата и насочи обектива към двете думи - ЛЪЧ и ПОЛЕ, гравирани на друга медна плочка точно под кожуха. Докато го правеше, погледна към Лоугън и повдигна вежди.
- За начало мястото е не по-лошо от всяко друго - подхвърли Лоугън. Приближи се и започна да оглежда дървената ключалка, вградена в корпуса точно над плочката. Измъкна фенерчето от мешката си, за да я огледа по-добре. След това извади комплект шперцове, сложи го върху корпуса и започна да работи по ключалката.
- Странно умение за един професор по история - забеляза Миколос, която продължаваше да записва случващото се.
- Не бива да забравяш, че съм също така енигмолог.
В помещението настъпи тишина, която се нарушаваше само от тихите звуци на самбата.
- Каква е целта ти със Стан Гец?
- Ще ти кажа, ако обещаеш да не се смееш.
- Обещавам.
- Аз съм екстрасенс. Емпат. Притежавам умението, може и така да го наречеш, да чувам или усещам онова, което хората чувстват или преживяват. Независимо дали в настоящето или в миналото. Това помещение е... неприятно. Чувах музика в главата си. Стан Гец ми помага да я изключа.
- Каква музика?
- Диво арпеджио, огромни сблъскващи се гроздове от ноти, вълни от звуци. Тревожни мелодии, почти нагло виртуозни.
- Сякаш описваш Алкан.
Лоугън замълча. После попита:
- И преди го спомена. Това не е ли любимият композитор на Стречи?
- Шарл Валантен Алкан. Може би най-странният композитор, който някога се е раждал. Да, Уилърд му беше горещ почитател. Всъщност Алкан беше единственият друг композитор освен Бах, достатъчно сложен тематично и хармонично, за да го заинтересува. Мисля, че причина за това беше математическата наклонност на съзнанието му.
Лоугън отново се зае с ключалката и секунда по-късно се чу щракане, когато последният щифт потъна в отвора. Той се изправи, постави двете си ръце върху кожуха от палисандрово дърво и внимателно го повдигна. Отдолу се видя редица бутони с два ключа - единия над етикета с ЛЪЧ, другият над етикета с ПОЛЕ, а към тях стари индикатори за силата на звука и комплект прекъсвачи. Макар да са били затворени под дървения капак, всички изглеждаха забележително чисти.
- Какво мислиш, че означава това? - попита Миколос, остави камерата и разтърси лъскавата си черна коса.
- Ти ми кажи. Нали си техничарят между нас.
Известно време наблюдава в мълчание контролните уреди.
- Виждаш ли нещо, което да прилича на копче за включване и изключване?
- Не. Но и не бих търсила до този контролен пулт, а отстрани, близо до онова, което захранва тази машина.