Забравената стая
- Автор: Чайлд Линкълн
- Серия: Д-р Джереми Лоугън #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546557063
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Забравената стая». Краткое содержание книги:
Взе телефонния указател на „Лукс“ и запрелиства страниците, докато не откри номера, който търсеше: домашния телефон на Олафсон. Вдигна слушалката и го набра.
Директорът отговори на третото позвъняване.
- Олафсон.
- Грегъри, Джеръми Лоугън се обажда.
- Джеръми, току-що си отбелязах на календара за утре да ти се обадя, за да обсъдим напредъка ти.
- Точно за това ти се обаждам. Чудех си дали не мога да се отбия при теб за няколко минути?
Настъпи мълчание.
- Сега?
- Разбира се, стига да не си зает.
От другата страна се чу шумолене на хартия.
- Добре, очаквам те.
- Благодаря. - Енигмологът остави слушалката на място и без да си прави труда да вземе своята мешка, забързано излезе от помещението.
23.
Олафсон живееше в голям апар тамент в източния край на Дамската пътека. Той отвори вратата, но сега не носеше обичайния черен костюм, а кашмирен пуловер и камуфлажни панталони. В едната си ръка държеше ниска чаша, пълна с чисто уиски.
- А, Джери - каза той, докато си стискаха ръцете, - влизай.
- Извинявай, че ти се натрапвам, но реших, че това няма защо да чака.
Олафсон го поведе надолу по коридора и го въведе във всекидневната. Обзавеждането се различаваше напълно от едуардианския стил, който цареше в другите помещения на замъка. Апартаментът на директора беше изцяло в стил Баухаус, както може би подсказваха картините с абстрактен експресионизъм в кабинета му. Хромови кожени кресла с гладко извити крака от никелирани тръби и странни лавици за книги с формата на зикурати 1, сякаш излезли направо от школата на Марсел Брюер 2. Големите прозорци в южната и западната стена на сградата откриваха драматични изгледи към бурята.
- Скоч? - попита Олафсон, отправяйки се към мокрия бар.
- Благодаря, няколко пръста, без лед.
Олафсон взе чаша за уиски, наля малко „Лагавулин“ в нея, занесе я на Лоугън и му посочи едно кресло. После отпи от своята, чакайки го да започне.
- Първият етап от работата ми е завършен - обясни му Лоугън. - Прегледах всички доклади и досиета, изгледах записите от охранителните камери, основно проучих миналото на Стречи, прегледах неговата работа, разговарях с всички, които са имали някакъв контакт с него през последните седемдесет и два часа от живота му. Направих всичко, проследих всяка стандартна следа, както би постъпило всяко обикновено следствие.
- И?
- Съгласен съм с онова, което ми каза, когато пристигнах преди пет дни. Уилърд Стречи е бил човек, който има всички причини да живее. Направил е много удовлетворителна кариера и е чакал с нетърпение също толкова задоволително пенсиониране. Това не е човек, който би се самоубил. Освен това, както каза ти, той е човек, чийто темперамент би бил изцяло против подобно действие. - Той отпи от малцовото уиски. - Нещо се е случило с него през последните дни от живота му. Нещо, което напълно го е променило и принудило да се самоубие, и то веднага. Стигнах до убеждението, че е нещо, свързано с работата му в Западното крило.
- Западното крило? - повтори Олафсон.
- Особено с тайното помещение. Има връзка - сигурен съм, че е така. Трябва да науча каква е тя, ако искам да разбера какво се е случило със Стречи... Трябва да разбера предназначението на тази стая.
Изведнъж изтрещя гръмотевица. Миг по-късно помещението блесна от живото сияние на светкавицата.
Олафсон се смръщи.
- Виж, Джеръми, не знам. Това ми се струва малко прекалено. Какво общо би могла да има неговата работа по преустройството на крилото със самоубийството му?
- Стречи е разполагал с ключовете за крилото. В продължение на месеци е работил по неговото преустройство и реставрация. Познавал го е по-добре от всеки друг. Нали помниш малкия отвор с размерите на чук в стената на помещението? Беше замазан е гипс. Ти сам го каза: това означава, че може сам да го е открил.
Олафсон бавно остави чашата си на близката маса.
- Вярно е, точно това казах.
- Казах ти, че направих всичко, което едно стандартно разследване щеше да извърши.
- И какви са резултатите?
- Че трябва да се разгадае загадката на забравената стая.
- Загадка. Интересна дума.
- Че тази стая не е нищо друго освен загадка. Какво е било нейното предназначение? Защо я няма в архитектурните планове? И защо изобщо е тайна? Защо по-късно е зазидана и скрита? И защо Стречи се е самоубил, когато е научил или е щял да научи за нейното съществуване?