Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През 1993 г. ЦРУ предупреждава американските компании от самолетостроенето за опасности, които ги заплашват на ежегодното авиационно изложение в Париж. В резултат корпорация Хюз еъркрафт се оттегля от участие в изложението. Сред другите цели на френските специални служби са Боинг, Дженерал дайнамикс, Локхийд, Макдонъл Дъглас, Мартин Мариета и други водещи американски авиокосмически корпорации. Ако вярваме на ЦРУ, то допълнителни обекти е трябвало да бъдат американските финансови институции и националната лаборатория в Лос Аламос.
Защитавайки „своите“, един от сътрудниците на френското разузнаване казал, че съвременният шпионаж „е основно икономически, научен, технически и финансов“. По някои данни 80% от цялата информация се черпи от открити източници, като търговски списания или търговска база данни. Останалите 20% са резултат на подкуп, внедряване на тайни агенти в чуждестранната промишленост, КОМПЮТЪРЕН ШПИОНАЖ, а също и КОНСПИРАТИВНИ ПРОНИКВАНИЯ в службите на различни чужди компании в духа на класическите операции на „плаща и кинжала“.
Разгърналата се кампания на САЩ за борба с френския промишлен шпионаж подтиква Франция към ответни стъпки. В началото на 1995 г. тя обвинява една сътрудничка на ЦРУ в опит да получи чрез един чиновник непубликувана информация от държавно значение. Чиновникът й предава документи, мислейки, че тя ще го предаде на някакъв американски обществен фонд, който се интересува от световната икономика. При появата на първото подозрение, че това не е точно така, френското разузнаване започва наблюдение над американката, и скоро открива, че тя е била забелязана да дава пари за секретни финансови документи. Когато Франция предава официален протест в американското посолство, посланик Памела Хариман искрено вдига ръце в недоумение, казвайки, че нищо не й е известно по случая (сътрудничката на ЦРУ е работела под неофициално прикритие и не е била свързана с посолството.) Франция раздухва инцидента, искайки от САЩ да отзоват шпионката и още четирима души, подозирани в аналогична дейност. Американката се завръща, но САЩ официално не се признават за виновни.
Адмирал СТАНСФИЙЛД ТЪРНЪР — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ от март 1977 до януари 1981 г., говори по-откровено за промишления шпионаж, отколкото другите директори преди и след него: „Ние крадем тайни, за да сме подготвени във военно отношение. Просто не разбирам защо да не сме напълно конкурентоспособни в икономическо отношение.“ Той не казва открито „кражби по икономически причини“, но намекът остава ясен.
Докато Търнър изпълнява длъжността директор, ЦРУ редовно провежда брифинги в Министерството на търговията за представители на американски корпорации. Запознавали са ги с постиженията в разработването на технологии в областта на полупроводниците и авиационната техника в чужбина. На един от брифингите семинари заинтересуваните фирми от строителството на крупни хидроцентрали са били информирани, че на ЦРУ е известно за плановете на Китай да започне строителството на такава електростанция. Когато президентът Рейгън сменя Търнър с УИЛЯМ КЕЙСИ, широко обсъждане получава още една тема, свързана с промишления шпионаж: нужно ли е ЦРУ да работи по тези чуждестранни фирми, които нечестно се представят от американски корпорации. Каквото и да е станало, не е огласен нито един факт за такава „работа“. Кейси обаче поощрява това, което един бивш негов сътрудник нарича „неофициална“ връзка между ЦРУ и американската индустрия. Подобни взаимоотношения съществуват по време на Студената война. Пентагонът например редовно предава на фирми, работещи в отбранителната промишленост, научно-техническа информация, включително строго секретна информация, от националните лаборатории Аргон, Лоурънс Ливърмор, Оук Ридж и Лос Аламос.
Наследникът на Кейси — РОБЪРТ ГЕЙТС, яростно отбива опитите ЦРУ да се занимава с промишлен шпионаж. Веднъж той изразява своето отношение, повтаряйки думите на един сътрудник, който му бил казал: „Господин Гейтс, готов съм да отдам живота си за тази страна, но не и за отделна компания.“
ДЖЕЙМС УЛСИ — първият директор на Централното разузнаване при Клинтън, също настоява ЦРУ да не се замесва в промишления шпионаж. Но през декември 1993 г. той заявява, че ЦРУ работи, за да открие „кой на кого дава подкупи в чужбина, за да бъдат лишени американските компании от контракти“. Историята с изгонената от Франция сътрудничка на ЦРУ, за която вече споменахме, се случва малко преди Улси да бъде сменен от ДЖОН ДОЙЧ. Дойч става директор на Централното разузнаване през май 1995 г. Но той непрекъснато отклонява откритото обсъждане на проблемите на икономическото разузнаване и промишления шпионаж.